Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)». Краткое содержание книги:
— Искаш да кажеш, че ще останем там?
— Твърде е вероятно.
Те се погледнаха и пряко волята си, Шупет го разбра. Години наред, чрез продължително и непрестанно адаптиране, той бе живял по нейния начин, като бе замествал духовния безпорядък на своята страна с традициите, мъдростта и изтънчеността на Франция. След случая в Париж му се струваше, че най-важното е човек да разбере другия и да прости, да държи на дома независимо от любовните лудории. Едва сега, когато се намираше в блестяща физическа форма, каквато не бе имал от години, той осъзна каква е естествената му реакция. Това го бе освободило. При цялото усещане за загуба той отново си възвърна онази мъжественост, която преди осем години бе предоставил на грижите на едно хитро провансалско момиче.
Тя продължи да се бори още малко.
— Ти имаш добро положение и ние наистина разполагаме с много пари. Знаеш, че тук можем да живеем по-евтино.
— Момчетата растат и аз не съм убеден, че искам да получат образованието си във Франция.
— Но нали вече бяхме решили — проплака тя. — Ти самият признаваш, че образованието в Америка е повърхностно и пълно с какви ли не измишльотини. Да не би да искаш да приличат на онези двама празноглавци от плажа?
— Може би мисля повече за себе си, Шупет. Мъжете, които дойдоха в банката преди осем години направо от колежа с препоръчителните си писма, сега пътуват с коли по за десет хиляди долара. Тогава това не ме интересуваше. Казвах си, че разполагам с нещо по-добро, на което мога да се облегна, само защото знаехме, че правилното е не „омар по арморикански“, а „омар по американски“62. Може би вече съм загубил това чувство.
Тя се наежи:
— Ако това е…
— Всичко зависи от теб. Ще започнем отначало.
Шупет се замисли за миг.
— Сестра ми, разбира се, може да вземе апартамента.
— Разбира се. — Той се разпали. — Там ще има неща, които със сигурност ще ти харесат — ще си купим хубава кола например и един от онези електрически хладилници, и най-различни причудливи машини, които ще заместят прислугата. Ще се научиш да играеш голф и да разговаряш за деца по цял ден. Да не забравяме и кината.
Шупет изстена.
— В началото ще бъде доста трудно — призна той. — Но все още се намират добри готвачки негърки и по всяка вероятност ще имаме две бани.
— Аз не мога да използвам повече от една наведнъж.
— Ще се научиш.
Един месец по-късно, когато красивият бял остров63 се показа пред тях в пролива Нероуз, покоят на Хенри го стисна за гърлото и му се прииска да изкрещи на Шупет и останалите: „Ето, виждате ли!“
III
Почти три години по-късно Хенри Марстън излезе от канцеларията си в Калумет Тъбакоу Къмпани и тръгна по коридора към кантората на съдията Уортън. Лицето му беше остаряло и изглеждаше малко мрачно, а белият му ленен костюм не можеше да скрие явно понатежалото му тяло.
— Зает ли сте, господин съдия?
— Влез, Хенри.
— Утре заминавам на море, за да сваля тези килограми с плуване. Искаше ми се да поговоря с вас, преди да тръгна.
— И децата ли ще дойдат?
— О, да.
— Предполагам, че Шупет ще замине за чужбина.
— Тази година — не. Мисля, че ще дойде с мен, освен ако не остане тук, в Ричмънд.
Съдията си помисли: „Няма и съмнение, че знае всичко.“ Той помълча.
— Исках да ви кажа, господин съдия, че в края на септември ще се оттегля.
Столът на съдията изскърца, когато той си свали краката на пода.
— Напускаш ли ни, Хенри?
— Не съвсем. Уолтър Рос иска да се завърне в родината. Разрешете да заема неговото място във Франция.
— Знаеш ли колко плащаме на Уолтър Рос, момчето ми?
— Седем хиляди.
— А ти взимаш двайсет и пет.
— Предполагам сте разбрали, че успях да припечеля нещо на пазара — каза Хенри пренебрежително.
— Чух различни цифри между сто хиляди и един милион.
— Някъде между двете.
— В такъв случай защо искаш да работиш за седем хиляди? Да не би Шупет да страда от носталгия?
— Не, според мен на Шупет й харесва тук. Тя се адаптира учудващо добре.
„Той знае — помисли съдията. — Иска да се махне.“
След като Хенри си излезе, той се загледа в портрета на дядо си на стената. В онези времена нещата щяха да бъдат по-прости. Пистолети за дуел на старата поляна преди изгрев-слънце. Ако днес времената бяха същите, щеше да е в полза на Хенри.
62
Названието на специалитета „омар по американски“ с времето по съзвучие с френските думи се превърнало в „омар по арморикански“, тоест по бретански, от старото наименование на Бретан.
63
Става дума за Либърти Айланд, на който се намира Статуята на свободата.