Върховният повелител

Тя кимна. Сега вече й беше дори още по-трудно да измисли какво да му каже. Спаси я висока фигура, която се появи между на трупаните сандъци.

— Акарин! – Тя скочи от стола и изтича да го посрещне. Той й се усмихна тъжно.

— Сония.

— Видя ли какво направиха обитателите?

— Да, наблюдавах през пръстена и видях последиците.

Тя се намръщи. Лицето му бе напрегнато, сякаш криеше някаква болка или рана.

— Какво има? – прошепна тя. – Какво се случи?

Той стрелна с поглед Регин. После я хвана за ръката и я отведе по-встрани. Наведе глава и въздъхна дълбоко.

— Лорлън е мъртъв.

Лорлън? Мъртъв? Тя го погледна ужасено и усещайки болката му, се изпълни със съчувствие.

Лорлън беше най-близкият му приятел, макар Акарин да бе принуден да го лъже, да го изнудва и да го контролира чрез пръстена. Последните няколко години бяха ужасни и за двамата. Изведнъж тежестта в гърдите й, която се беше появила след смъртта на Ротан, стана непоносима.

Тя прегърна Акарин през кръста и положи глава на гърдите му.

Той я притегли към себе си и силно я притисна. Миг по-късно си пое дълбоко дъх и бавно го издиша.

— Видях Денил и Оусън – каза тихо той. – Бяха с Лорлън и вече знаят, че сме тук. Предупредих ги да не казват на останалите и... взех пръстена на Лорлън.

— Ами останалите магьосници?

— Съмнявам се, че са останали такива, които да не са изтощени – отвърна той. – Крадците отведоха някои от тях в проходите. Други се изтеглиха в територията на Гилдията.

— Колко са мъртви?

— Не знам. Двайсет. Петдесет. Може и повече.

Толкова много!

— Какво ще правим сега?

Акарин отново я притисна към себе си.

— Карико е в двореца с още четирима от другите. Авала обикаля сама из улиците. Трябва да я намерим, преди отново да се присъедини към тях.

Сония кимна.

— Иска ми се да знаех какво смятат да правят Крадците с магьосника-ичани в копторите. Ако някой от нас беше наблизо, можеше да вземе цялата му сила.

— Да, но сега си имаме работа с един по-малко. – Той я пусна и се върна на пътечката между сандъците. – Приятелят ти Сери има някои интересни идеи. Мисля, че ако Киралия оцелее, Гилдията ще разбере, че Прочистването се е превърнало в доста опасно занятие.

Сония се усмихна.

— Мислех, че аз вече съм ги убедила в това.

— Не съвсем по начина, по който биха могли да го направят приятелите на Сери.

Когато стигнаха края на пътечката Сония видя, че Сери се е върнал с обещаната храна. Такан ядеше лакомо, без да изглежда разтревожен както преди. Погледът на Регин прескачаше от нея към Акарин и очите му блестяха от любопитство.

— Регин от Уайнар – каза Акарин. Сония различи нотката на неприязън в гласа му. – Чух, че си бил спасен от Крадците.

Регин стана и се поклони.

— Те ми спасиха живота, милорд. Надявах се да им се отплатя за услугата.

Акарин кимна и погледна към Такан.

— Мисля, че много скоро ще ти се удаде възможност.