Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Гледай — рече Дракаша.
Локи стоеше на хакборда, загледан във фосфоресциращата диря на кораба между сиянието на двата фенера и кърмата — светещи стъклени орхидеи колкото главата му, чиито прозрачни венчелистчета изящно се спускаха към водата.
— Богове! — възкликна Локи и потръпна.
Светлината между дирята и фенерите беше достатъчна, колкото да го различи — дълга черна сянка, която се плъзгаше под разпенената от „Отровната орхидея“ вода. Беше лъкатушно и зловещо, дълго четирийсет-петдесет стъпки, което използваше дирята за прикритие. Капитан Дракаша бе стъпила с единия ботуш на парапета, а по лицето й бе изписано безгрижно задоволство.
— Какво е това, по дяволите?
— Възможностите са пет-шест — отвърна тя. — Може да е кито червей или великанска дяволска риба.
— То преследва ли ни?
— Да.
— А… опасно ли е?
— Ами, ако си изтървеш пиенето зад борда, не скачай след него.
— Не мислиш ли, че не е зле да му пуснем пет-шест стрели?
— Може и да мисля, стига да бях сигурна, че по-бързо от това не може да плува.
— Добър аргумент.
— Ако мяташ стрели по всички чудати неща, които виждаш тук, Равел, само ще си изхабиш стрелите. — Дракаша въздъхна и се огледа, за да се увери, че бяха сами, доколкото е възможно. Най-близкият моряк беше на руля, на осем-девет крачки пред тях. — Днес ти се постара да бъдеш много полезен.
— Е, другата възможност просто не ме устройваше.
— Когато се съгласих да ти позволя да поведеш лодката, си мислех, че те подстрекавам към самоубийство.
— И е почти вярно, капитане. Беше… Виж, през цялото време на битката бяхме на педя от катастрофата. Не си спомням и половината от нея. С благословията на боговете не успях да си нацапам брича. Сигурно знаеш как е.
— Знам. Освен това знам, че понякога тези неща не са случайни. Вие с мастер Валора… предизвикахте много коментари с делата си в тази битка. Уменията ти са необичайни за бивш майстор на мерките и теглилките.
— Меренето и тегленето са скучен занаят — отвърна Локи. — Човек има нужда да се занимава с нещо.
— Хората на Архонта не са те наели случайно, нали?
— Какво?
— Казах, че ще обеля странния плод, който ти наричаш история, Равел, и го белих. Първоначалното ми впечатление от теб не бе благоприятно. Само че ти… го подобри. И мисля, че вече разбирам как си държал в послушание предишния си екипаж, въпреки невежеството си. Ти явно имаш истинска дарба да импровизираш мошеничества.
— Меренето и тегленето са много, ама много скучен…
— Значи си майстор на уседнал занаят, който съвсем случайно има талант за шпионаж? И за преструвки? И за командване? Да не говорим за уменията ти с оръжие или тези на твоя близък и необичайно образован приятел Жером?
— Майките ни страшно се гордееха с нас.
— Архонтът не ви е пренаел от Приори — заяви Дракаша. — Били сте двойни агенти. Внедрени провокатори с предназначение да постъпят на служба при Архонта. Не си откраднал кораба заради някаква обида, за която не ти се говори, а защото си получил заповед да увредиш реномето на Архонта. Да направиш нещо голямо.
— Абе…
— Моля те, Равел. Сякаш може да съществува друго разумно обяснение!
„Господи, какво изкушение — помисли си Локи. — Мишена, която ме приканва да навляза в собствената й заблуда, свободен и чист.“ Той се загледа във фосфоресциращата диря и тайнственото чудовище, плуващо под нея. Какво да прави? Да се възползва от разкрилата се възможност да укрепи самоличностите на Равел и Валора в съзнанието на Дракаша и да работи въз основа на това? Или… бузите му горяха, а болката от упреците на Джийн отново се надигна в паметта му. Джийн не само го бе разкритикувал на теологическа основа, нито заради Делмастро. Беше въпрос на подход. Кой би бил по-резултатен?
Да възприема тази жена като мишена или като съюзник?
Времето изтичаше и този разговор бе решителният обрат — да следва инстинктите си и да я изиграе, или да послуша съветите на Джийн и да… се опита да й се довери. Мислеше трескаво. Собствените му инстинкти — дали винаги бяха непогрешими? Инстинктите на Джийн — като отхвърлим споровете, дали Джийн някога бе вършил нещо друго, освен да се опитва да го закриля?
— Обясни ми нещо, докато преценя отговора си — изрече той много бавно.
— Може би.
— Нещо, голямо колкото половината кораб, най-вероятно ни зяпа, докато разговаряме.
— Да.