Пророчеството на Валхала [calibre 3.18.0]

Григори се насили да говори, думите му имаха вкус на кръв.

- Какво... искаш да кажеш?

- АБЗ беше взела тайно проби от момичето още преди то да напусне Германия, но резултатите бяха безполезни. Не научихме абсолютно нищо за естеството на етера от нея... но използвахме Славин, за да ви накара да вярвате, че можете. Тя беше просто примамка, начин да разберем докъде сте стигнали с проучванията си. - Лок се приближи по-близо до Каган, вътрешно ликуваше. - Ти разкри Отдел 201 за нищо! Просто исках да разбереш това, преди да умреш, да се разплатя с теб за всичките проблеми, които ми причини с Вашингтон, копеле!

Лок вдигна ботуша си с намерението да изрита руснака долу в пропастта...

- Не! - провикна се Нина. Тя се беше преместила, за да може да получи чиста видимост към американеца долу. До нея се на­мираше един от светлинните глобуси. Изненаданият америка­нец вдигна оръжието си, но жената вече се беше прицелила със своя АК-12...

Нина стреля, но Лок светкавично се скри. Куршумът разкъса левия му ръкав и одраска кожата му. Мъжът изкрещя от болка­та, но за съжаление на жената, раната му беше повърхностна.

Затворът на автомата на Уайлд изщрака. Тя беше използва­ла по-голямата част от патроните си върху вълците и сега оръ­жието ѝ беше празно.

Лок се възстанови от шока от получената рана. Прицели се в опонентката си, триумфална усмивка се настани на лицето му...

Нина изрита светлинния глобус като някаква голяма футболна топка, тя прелетя над бездната право към Айвър.

Мъжът стреля. Куршумът му проби надутата латексова сфе­ра, но се спря в снопа от диоди и батерии, вместо да продължи напред. Преди Лок да успее на реагира, спуканият глобус го удари и го събори назад.

Внезапен страх изпълни американеца, когато изгуби почва под краката си... и падна.

Разстоянието беше само два метра и половина до тясната ко­лона долу. Мъжът отчаяно задращи енергично, за да избегне ново, смъртоносно падане, но беше принуден да пусне оръжие­то си. То полетя надолу в ямата и изчезна в лепкавата празнота.

Каган продължаваше да се изплъзва неумолимо, хватката му постепенно отслабваше.

- Григори! - провикна се Нина и се огледа откъде може да мине, за да стигне до руснака. - Дръж се, идвам!

- Не... - изръмжа мъжът. Вече не само краката, но и кръстът му беше извън ръба, единствено кристалът, за който се държе­ше, не му позволяваше да падне. - Аз съм... свършен. Но също­то се отнася... и за етера!

- Недей! - изкрещя Нина, но беше прекалено късно.

Каган заби ноктите на лявата си ръка в неравната повърх­ност, а с дясната удари силно контейнера с етер. Пръстите му едва го достигнаха, но съумяха да го освободят от мястото, на което се беше заклещил... това движение коства живота на рус­нака. Той се изплъзна и полетя надолу в мълчание, сблъска се с отровното езеро и потъна завинаги под мазната му повърхност.

Контейнерът се разклати... и се катурна надолу...