Пророчеството на Валхала [calibre 3.18.0]

Хойт се отдръпна назад, за да нанесе ритник в лицето на за­маяния мъж, но забеляза нещо в краката си, наведе се и го вдиг­на. Беше парче черен кристал, дълго над тридесет сантиметра е остър като на копие връх. Американецът се ухили, беше готов да го забие в гърлото на опонента си.

- Чаках осем години за това...

От рамото му се разлетя кръв и разкъсана плът.

Хойт се присви и погледна шокиран към огнестрелната рана... Еди се пребори с болката от собствените си наранява­ния, сграбчи черния кинжал и го обърна вертикално.

- Аз също чаках - отвърна той, изстреля се като пружина от земята и с цялата си сила заби кристала в челюстта на наемника.

Върхът прободе тъканта под брадичката на Хойт, премина през езика и мекото му небце, след което удари и счупи костта. От вътрешността на черепа на американеца се разнесе влажно изхрущяване.

Наемникът се вторачи, ужасен, в Еди, беше прекалено шоки­ран, за да помръдне... и неспособен да изпищи, въздушните му канали бяха запушени от кръв. Англичанинът изви кристала и го вкара още по-навътре в мозъка на врага си.

- Не съм се провалил - изръмжа Чейс. - Аз победих тогава. Прецаках те преди осем години, просто не го знаеше... - Мъжът извади острия кинжал и още кръв потече от зейналата дупка под челюстта на наемника. - Победих те и сега.

Хойт задращи наранения си врат, свлече се на колене, от зе­ещата му уста излезе задушаващ звук. За момент йоркширецът се взря с леден поглед в американеца... но бързо премина към действие.

- Майната ти! - излая той, изрита Хойт в главата и го съ­бори в езерото.