![Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/2/mihrimah-dshcheryata-na-nalozhnicata-velikolepniyat-vek-2-download.jpg)
Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]». Краткое содержание книги:
– Какви ги говориш, жено! – скастри той Хюрем. – Какво толкова ще е узнал? Защо е прибързал, защо не е изчакал ние да пристигнем в Багдад? Укрива ли нещо този човек от нас? Защо не ме изчака? Защо погуби Искендер, без да го изправи пред мен очи в очи?
Хюрем отиде да напълни кристалната чаша с вода, изстудена със сняг, и я подаде на Сюлейман.
– Рано или късно истината ще излезе наяве, султане мой. Като стигнете в Багдад, нали ще разберете всичко. Успял ли е някой да се спаси от справедливостта на Негово Величество моя султан?
Баща й изпи с гняв дори и водата. Разля я и по себе си.
– Тръгвам за Багдад, Хюрем! – заяви с непреклонен тон. – Искам да задам на нашия зет, пашата, два въпроса.
За пореден път Михримах се удиви от ума и разума на майка си. Наистина, за умната жена нямаше нещо, към което да не подтикне мъжа да го свърши.
След като се разделиха със султан Сюлейман, очите на Хюрем заискриха в полутъмния коридор като пламък.
– Подготвихме часа, дъще! – продума. – Подготвихме часа! Сега ще чакаме само да удари!
Подготвеният от Хюрем час удари чак след година. Султан Сюлейман лично разпита великия везир Ибрахим паша защо е умъртвил Искендер Челеби по време на нашествието в Багдад с обвинението, че е изпразнил хазната на падишаха. Ибрахим докара от девет дерета вода да обяснява, че хората на Искендер Челеби са нападнали кервана с камилите на султана и са ограбили хазната му, но така и не можа да представи нито едно доказателство, нито един свидетел. Не бяха оставени живи нито мъжете на Искендер Челеби, които са нападнали кервана, нито войниците на Ибрахим, които са ги хванали. Разпитът не успя да убеди падишаха. Подхвърляните из Багдад клюки стигнаха и до ушите на Сюлейман. Говореше се, че Любимеца Ибрахим паша накарал свои войници да се преоблекат в дрехи на близки до Искендер Челеби хора, подкупил неколцина служители на ковчежника и скроил този номер. Ибрахим не успя да докаже, че Искендер Челеби действително е крадец. Но и падишахът не успя да потвърди, че зет му е скроил капана на главния ковчежник, комуто бе поверил цялата си хазна.
Това, което се стовари върху главата на Искендер, му припомни думите на Хюрем:
– Ами ако и за теб приготви един капан, Ваше Величество, султане мой? Както направи с Искендер. Господ да те варди, войската е в ръцете му, като нищо ще ти устрои заговор. Ще заблуди нашия син престолонаследника принц Мустафа хан, ще го въвлече в някаква авантюра... Или ще разбуни еничарите да въстанат и след като се разправи с всички нас, ще рече „Аз ще стана падишах“ и ще постъпи с пристигналия в Истанбул Мустафа хан така, както... Боже господи, само като си го помисля, сън не ме хваща!
И Сюлейман вече не го хващаше сън. Междувременно, като започна нашествието към Иран, в един момент като че ли раната, зейнала след умъртвяването на Челеби, започна да изтлява и да зараства. Ибрахим си мислеше, че редицата победи, които извоюваха заедно с падишаха срещу армията на шах Сафеви, е накарала султана да забрави случилото се.
В това беше най-голямата грешка, която допусна в живота си Макбул паша.
Една вечер по време на Рамазана, който се падаше през март, султан Сюлейман покани Ибрахим на вечеря в харема. Тъй като султанът по навик се хранеше сам, но доста често виждаха да му прави компания и Ибрахим, това не направи особено впечатление на никого. Хюрем и Михримах също направиха тази традиционна вечеря заедно със съпругата на Ибрахим – принцеса Хатидже. По някое време всички се прибраха. Призори в харема настъпи дълбока тишина. Никой не усети как в близката до падишаха стая, където спеше Ибрахим паша, се промъкна един от палачите и надяна примката на врата му.
Сутринта откриха трупа на Ибрахим паша захвърлен под крепостните стени, които обграждаха двореца.
След сутрешния намаз падишахът влезе в стаята на съпругата си, Хюрем още не се беше събудила. Сюлейман погали разпилените по възглавницата й червеникави коси. Хюрем отвори онези свои очи, които той от толкова години не се насищаше да гледа.
– Ваше Величество, султане мой! – разтревожена се надигна тя. – Да не се е случило нещо? Или сте болен?
Сюлейман се засмя и прекара леко ръка по бузата й.
– Сега съм по-добре, Хюрем ханъм. Ако Семиха ханъм ви попита отново, кажете й, че султан Сюлейман освободи съвестта си от големия камък, който й тежеше.
Отначало Хюрем не схвана за какво става дума. Загледа се в него. Изведнъж възкликна:
– Да не би...?
– Да! – потвърди Сюлейман.
Хюрем обви врата му с голите си ръце и изчурулика:
– Ваше Величество! Сега вече всички сме в безопасност! И вие! И аз. И децата ни! И нашият син престолонаследникът!