Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Тави прикри гримасата си. Ако се стигне до бой, те нямаха шанс, дори младият воин и целият му патрул да ги подкрепят. Просто имаше твърде много легионери от Свободния алерански и, както във всеки нормален алерански легион, заповедите на трибуна щяха да бъдат незабавно изпълнени от всеки легионер или центурион наоколо.
От града се появи още един конник, който пришпорваше безмилостно коня си по целия път и когато животното приближи, то беше като побесняло. Конят изцвили и се изправи на задни крака, размахвайки копита, а конникът скочи на земята, свали шлема си и извади гладиуса си от колана.
Тави веднага позна мъжа, въпреки че последния път, когато видя Дуриас, чертите му не бяха изкривени от ярост.
Нещо ставаше тук, нещо повече от обикновените тревоги по време на война. Твърде много емоции имаше в реакцията на Свободния алерански, подобно нещо не се случваше без причина.
Това не предвещаваше нищо добро на начинанието им. Толкова надути хора са способни на всичко.
Тави се напрегна, приготвяйки се да призове фуриите на вятъра и да извади меча, преди някой да успее да го спре, но Дуриас се насочи право към ядосания трибун и без да каже нито дума, го перна през лицето с обратната страна на дланта си.
Трибунът падна на земята. Дуриас вдигна меча си и го опря право в бронираните му гърди, принуждавайки мъжа да остане на земята.
— Опитай се да станеш — изръмжа Дуриас, — и ще ти отсека безполезната глава, Манус.
Трибунът яростно го гледаше.
— Центурион. Ще набия главата ти на…
Дуриас замахна с крак и заби пета в устата на трибун Манус. Главата на мъжа отскочи назад, фонтан от счупени зъби се разлетя наоколо и той се отпусна в безсъзнание на земята.
Дуриас го изгледа, после обърна поглед към застаналия наблизо центурион.
— Той пак ли се е наливал с вино?
Устата на центуриона се изкриви от отвращение и той кимна.
— Тогава му дайте нещо по-силно — каза Дуриас. — Ако е прекалено пиян, за да ходи, тогава ще е също така прекалено пиян, за да прави нещо толкова глупаво. Сега върнете обратно тези проклети трупи, а конете ги закарайте обратно в конюшнята.
Центурионът кимна и веднага започна да раздава заповеди, които бяха повече или по-малко пълна противоположност на онези, които беше давал преди малко. Легионерите вдигнаха отпуснатия трибун и го отнесоха.
Жилестият Дуриас, който облечен в броня изглеждаше още по-масивен, отколкото в дрехи на разузнавач, се обърна и пристъпи към Тави, като прибра меча си, когато приближи. Той кимна на Тави веднага щом застана пред него.
— Капитане.
— Дуриас — каза Тави. — Радвам се да те видя отново, особено като се имат предвид обстоятелствата.
Центурионът на Свободния алерански изкриви уста в слаба усмивка.
— Иска ми се да кажа същото. Трябва да ви махнем оттук.
— Не и преди да говоря с Насаг — каза Тави.
Дуриас присви очи, поглеждайки от Тави към фургона и пътниците му и обратно.
— Шегуваш се.
— Това място не изглежда подходящо за шеги — каза Тави. — Трябва да го видя.
— Не бива да оставате тук — настоя Дуриас. — За щастие в този случай нашите желания не се изключват взаимно. Насаг е в полето.
Тави направи гримаса, тъй като Дуриас потвърждаваше догадките му за намеренията на Насаг.
— Ясно. Тогава води.
— Да, сър.
Дуриас се върна при коня си и скочи на седлото, без да си прави труда да използва стремена, мятайки се горе само с помощта на мускулите на ръцете и гърдите си. Той кимна на канимския ескорт и каза:
— Благодаря ти, Сарш. Нататък ги поемам аз.
Канимът небрежно наведе глава встрани и промърмори:
— Внимавай за този на коня. По-бърз е, отколкото изглежда.
Дуриас кимна намръщено и каза:
— Насам.
Те последваха Дуриас на север, отдалечавайки се от Мастингс.
Щом се оказаха достатъчно далеч от градските стени, Тави накара коня си да настигне свободния алеранец.
— Това беше впечатляващо посрещане — каза той тихо. — Каква е причината?
Дуриас хвърли поглед към Тави, нищо не можеше да се прочете по лицето му.
— Не е ли очевидно?
— Не и за мен — каза Тави. — Аз отсъствах известно време.
Дуриас издиша през зъби.
— Естествено, че така трябва да кажеш — промърмори той почти на себе си. После погледна назад към каруцата. — Това Варг ли е?