Към кулата на Зеления ангел. Част втора [bg]

— Дуори!

Мириамел нямаше да се изненада по-силно, ако Юис-фидри беше заявил, че са ангели. Дуорите бяха създания от приказките, таласъми, които живееха в земята. Но колкото и да беше невероятно, в момента бяха пред очите й. А и нещо в маниерите на Юис-фидри й беше безкрайно близко, сякаш познаваше него или някой, който много приличаше на него, откакто се помнеше.

— Дуори — повтори тя. Усети в нея да се надига спазъм на смях от уплаха. — Още една измислица се превръща в реалност. — Тя се понадигна, опитваше се да прикрие страха си. — Щом не ми желаете злото, тогава ме върнете при моя приятел. Той е в опасност.

Създанието с очи като палачинки я изгледа скръбно. След това издаде мелодичен звук и един от другите дуори пристъпи напред с каменна чаша в ръце.

— Вземи и пий. Това е вода — нали ни поиска вода.

Мириамел подуши предпазливо чашата, но си помисли, че щом я бяха пренесли чак тук, дуорите едва ли възнамеряват да я отровят. Отпи с наслада хладната чиста вода — балсам за пресъхналото й гърло.

— Ще ме върнете ли при него? — попита тя, след като се напи.

Дуорите се спогледаха притеснено и поклатиха глави като разлюлени от вятъра макове.

— Моля те, простосмъртна жено, не искай това — отвърна най-накрая Юис-фидри. — Ти беше на много опасно място, по-опасно, отколкото можеш да си представиш, и носеше нещо, което не би трябвало да носиш. Равновесието е извънредно деликатно.

Думите му прозвучаха помпозно и почти комично, но нежеланието му беше съвсем категорично.

— Опасно ли? — Обзе я гняв. — Какво право имате да ме отмъквате от моя приятел? Аз съм тази, която решава какво е опасно за мен!

Той поклати глава.

— Не за теб — или поне не само за теб. В равновесието има смъртоносни неща, а това място… не е добро.

Чувстваше се явно неловко. Останалите дуори лекичко се олюляваха зад него и мърмореха притеснено. Въпреки раздразнението си Мириамел едва не се разсмя от тази странна гледка.

— Не можем да ти разрешим да отидеш там. Дълбоко съжаляваме. Някои от нас ще се върнат и ще потърсят приятеля ти.

— Защо не помогнахте и на него? Защо не доведохте и него, щом е толкова важно да не сме там?

— Бяхме много изплашени. Той се сражаваше с един нежив. А равновесието там е много деликатно.

— Какво означава това?! — Мириамел се надигна, вече повече разгневена, отколкото изплашена. — Нямате право!

Тя започна да отстъпва към една сенчеста извивка в стената на пещерата с надеждата, че е вход на тунел. Юис-фидри се пресегна и стисна китката й. Дългите му пръсти се сключиха като стоманена скоба. Мършавият дуор притежаваше невероятна, огромна сила.

— Моля те, смъртна жено. Ще ти разкажем всичко, което можем. Съгласи се засега да останеш с нас. Ще потърсим приятеля ти.

Тя се опита да се измъкне, но беше безсмислено. Все едно цялата земна сила се бе изправила срещу нея.