Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

— Войници — опита да викне тя, но можа само да изпъшка. Те станаха и отдадоха чест. — Съобщете — оттегляме се към Речната порта.

— Тъй вярно.

Магът се обърна, поведе я със себе си и Фурията забеляза, че витата стълба е превърната в трошляк. Тя проточи шия, за да погледне човека право в лицето.

— Кой си ти?

— … Ал…

— Хубаво, Ал, моите благодарности, аз…

Магът обаче продължи да върви и изведе Фурията през западния свод на кулата.

— Какво правиш? — изръмжа тя; страната й се беше впила в нея и направо я разкъсваше.

— Оттеглям се.

— Не, аз трябва да…

Но Ал не спря. Минаха покрай опълченци, които ги гледаха и бъбреха въпроси. Фурията само поклати глава.

— Бийте се. Отбранявайте стената тук.

Стигнаха до абордажна кука, която трябваше да бъде отсечена. Както си минаваха, Ал протегна ръка, изгрухтя от напъна, издърпа куката от камъка, където се бяха забили зъбите й, протегна я над края на парапета и я пусна. Писъци съпроводиха нейното падане. Фурията изгледа мъжа. Кой е той, в името на взора на Серк? От човека се понесе и ухание — острата миризма на подправки.

В отговор на погледа на Фурията, Ал се усмихна изкривено — единият край на устата му се изви нагоре — и намигна с читавото си око.

— Можехме да удържим кои да е обсадители. Не и проклетите безсмъртни Имасс на императора.

Кралицата да ме опази! Един от старите градски магове, които са отбранявали Хенг толкова отдавна. И приятел на Копринения? Значи и той… Но разбира се — та той всъщност си го каза. И все пак, едно е да го чуеш отвлечено. Друго е да го видиш в действие.

— Остави ме тук.

Ал я изгледа въпросително.

— Трябва да удържим този участък за оттеглянето.

Той изсумтя разбиращо. Тя махна на един опълченец да дойде, докато Ал внимателно я опираше на парапета.

— Има ли редовни войници тук?

Уплашено кимане.

— Добре. Доведи някой.

Обърна се към Ал.

— Можеш ли да направиш нещо за мен?

Той поклати глава.

— Не е сред моите… умения.

— Е, превържи го де, а?

Магът започна да разхлабва вървите и катарамите на доспехите й. До нея дойде и застана на колене жена от редовните малазански войници. Фурията й махна да се приближи.

— Частите да се оттеглят насам — каза тя с отслабващ глас. — Трябва да удържим този участък.

— Слушам, госпожо капитан.

Жената се вгледа встрани и се усмихна:

— Май ги виждам.

Дойде още един от редовните войници.

— Кой си ти? — изломоти Фурията.

— Жълтия — отвърна той и избута ръцете на Ал. — Взводен лечител.