Черното копие и сянката на Властелина [bg]

- Все да прощаваме и да прощаваме – измърмори Торин. – В това, което каза, има смисъл, и все пак, все пак...

- Почакай! Дребосък, а ти самият къде си, с кого си и защо? Ти какво мислиш?

- Какво да мисля... – с усилие проговори Малкото джудже. – Аз вървях с вас, защото сте мои приятели...

- Които ти с лекота предаде – вмъкна Торин.

- Не съм ви предавал! – закрещя Строри. – Олмер също беше мой приятел! Приятел, разбери ти, кръгла главо! Ако бях решил да застана на негова страна, отдавна щях да го направя! Отначало ви следвах от любов към вас и към приключенията... После повярвах, че Олмер е страшен и всеобщ враг, а сега виждам, че всички ние не сме били прави. Аз казах – той не е по-добър или по-лош от другите! Всички са такива! Всички се стремят към властта! С какво слуша?!

- С какво съм слушал си е моя работа – отряза Торин. – Не това е важното. Лично аз не смятам, че в този Свят всички Сили са еднакви, но щом ти така мислиш – твоя работа. Обаче тогава пътищата ни се разделят. За мен Олмер е враг, за Фолко също. Ако за теб той е бивш приятел и нищо повече от това, тогава по-добре ще е да се разделим.

Дребосъка прехапа устни.

- Ти предаде и него, и нас – продължаваше Торин. – И в моите очи всяко предателство е отвратително!

- Спри! – прекъсна го хобитът. – Да загърбиш Злото и да се върнеш към Светлината, това също ли е отвратително? Тогава вие с Дребосъка по нищо не се различавате.

Торин се запъна.

- Самият аз отначало се отнасях добре към Олмер – продължаваше Фолко, – докато не разбрах със сигурност кой е той. И сега... сега аз също го съжалявам – добави той по-тихо. – Действително ми е жал за онзи смел и силен воин, с който се запознах в Арнор и на Сиранон. И ми е жал че ще ни се наложи да се опетним с кръвта му, какъвто и да е станал той.

Торин на свой ред прехапа устни.

- Дребосък! – продължи Фолко. – Ако искаш да бъдеш с нас, бъди. Само... само не се сърди, ако ще ни се наложи да те убием, щом разберем, че си ни излъгал.

- Е, добре – дрезгаво каза Торин. – Ти, хобите, можеш да виждаш скритото... ще ти повярвам. Само едно... Строри, кажи ми, но честно! Сега, като знаеш всичко, ще убиеш ли Олмер, ако ти се предостави случай?

- Да – глухо промълви Дребосъка.

Повече не засегнаха тази тема, но между джуджетата легна сянката на дълго и неприятно отчуждение.

Пътуването към твърдината на Черните джуджета премина тягостно. И пътят също се оказа нелек. Той пресичаше блата, обрасли дерета и речни бродове. Торин беше смъртно обиден, а гузният Дребосък изпадна в мрачна апатия. От вниманието на елфите не се изплъзнаха разногласията между приятелите, но Форве само ги поглеждаше угрижено, избягвайки да се намесва. Ако не бяха спътниците на принца, на хобита щеше да му е много трудно. Той болезнено преживяваше случилото се, излизаше от кожата си, за да изглади неловкото положение, но всичко беше напразно заради Торин, който не можеше да прости на Дребосъка неискреността...