Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
— Като те зашеметят, как можеш да се ориентираш? — ядоса се не на шега Рон. — Защо не вземеш и ти да опиташ?
— Всъщност Хари вече напредна — побърза да го успокои Хърмаяни. — А колкото до обезоръжаването, няма страшно — Хари отдавна го прави успешно… Предлагам да се заемем тази вечер с някои по-съществени магии.
Тя прегледа списъка, който бяха съставили в библиотеката, и каза:
— Ето тази ми се вижда полезна. Нарича се препречваща магия. С нея можеш да забавиш всяко нещо, което се опитва да те нападне, Хари. Да почнем от нея!
Звънецът удари. Те бързо напъхаха възглавниците обратно в шкафа и се измъкнаха от класната стая.
— Ще се видим на вечеря! — викна им Хърмаяни, която отиваше на аритмантика, докато Хари и Рон поеха към Северната кула за час по пророкуване.
През високите прозорци влизаха широки снопове слънчеви лъчи и позлатяваха коридора. Небето беше така лазурно, сякаш бе от син емайл.
— Ще се сварим в стаята на Трелони, тя никога не гаси камината — изпъшка Рон, като тръгнаха по стълбището към висящата сребърна стълбичка и капака над нея.
Беше абсолютно прав — в сумрачната стая бе горещо като в пещ. Наситеният с благовония огън бълваше тежки аромати. Съзнанието на Хари се замъгли още докато се приближаваше към един от прозорците със спуснати завеси. Добре че професор Трелони се бе обърнала с гръб да откачи шала си от една лампа, та той успя скришом да открехне прозореца и като се настани в креслото с пъстри възглавнички, лекият бриз приятно облъхваше лицето му.
— Мили мои — започна професор Трелони, сядайки в дълбокото си кресло и оглеждайки класа с неестествено големите си очи, — почти привършихме с проучването за влиянията на планетите върху бъдещето. Днес обаче ни се удава отличната възможност да изследваме влиянието на Марс, тъй като сегашното му разположение не се наблюдава често. Погледнете, ако обичате, насам, аз ще угася светлините…
Тя замахна с пръчката си и лампите угаснаха. Единствената светлина идваше сега от огъня. Професор Трелони се наведе и извади изпод стола си миниатюрен модел на Слънчевата система, затворен под стъклен купол. Гледката беше изумителна. Огненото слънце и деветте планети със своите луни се рееха в редкия въздух под стъклото. Хари лениво слушаше професор Трелони, която показваше какъв изумителен ъгъл се получавал между Марс и Нептун. Тежките ухания го обливаха на вълни, а ветрецът игриво полъхваше откъм прозореца. Някъде зад завесата тихо цвъркаше насекомо. Клепачите му натежаха…
Той се носеше на гърба на голям бухал, който се издигаше през ясносиньото небе към стара, обвита с бръшлян къща, стърчаща на висок хълм. Те започнаха да се снишават, вятърът приятно лъхаше в лицето на Хари, докато най-сетне стигнаха тъмен прозорец с разбито стъкло на горния етаж на къщата и влязоха през него. После прелетяха през мрачен коридор до една стая в самия му край… през вратата в тъмно помещение, чиито прозорци бяха заковани с летви…
Хари вече бе слязъл от гърба на бухала… гледаше го как пърха из стаята към едно кресло с гръб към него… на пода до креслото се забелязваха две тъмни фигури… които мърдаха…
Едната бе голяма змия… другата бе мъж… дребен, оплешивяващ, с воднисти очи и остър нос… той хриптеше и ридаеше върху килимчето пред огнището…
— Провървя ти, Опаш — чу се студен пронизващ глас откъм креслото, на което бе кацнал бухалът. — Направо си щастливец. Твоята досадна грешка не провали работата. Той е мъртъв.
— Господарю! — едва си поемаше дъх онзи на пода. — Господарю, аз съм… аз толкова се радвам… и съжалявам…
— Наджини — обади се пак студеният глас, — ти обаче нямаш късмет. Няма да те нагостя с Опаш в крайна сметка… но нищо, нищо… нали остава Хари Потър…
Змията просъска. Хари видя как езикът й се стрелна напред.
— Сега, Опаш — продължи студеният глас, — ще ти напомня още веднъж защо няма да търпя повече да правиш такива грешки…
— Господарю… недейте… умолявам ви…
Иззад креслото се подаде връхчето на магическа пръчка, насочена към Опаш.
— Круцио! — заповяда леденият глас.
Опаш се разпищя, разпищя се така, сякаш всяка фибра по тялото му гореше, писъците изпълниха съзнанието на Хари и белегът на челото му пламна в пронизваща болка. Той също крещеше… Волдемор можеше да го чуе, да разбере, че е там…
— Хари! Хари!
Хари отвори очи. Лежеше на пода в стаята на професор Трелони, притиснал с длани лицето си. Белегът му пареше така силно, че очите му се изпълниха със сълзи. Болката беше истинска. Целият клас се бе струпал около него, а Рон бе коленичил и изглеждаше потресен.