Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Всички се изсмяха. Не и Рейчъл. Тя знаеше какво е да си гладен, да ти е студено.
— Господа и дами — каза Кралицата, като потисна смеха си, — нима не ви обещах кралски забавления? Питието на просветлението ни позволява да видим какъв егоистичен глупак е всъщност този човек. Само си помислете, той наистина вярва, че е редно да охолства, докато други гладуват. Той бе поставил своето добруване над живота на човека до себе си. От алчност той би убил гладуващия.
Всички се засмяха заедно с Кралицата.
Тя удари с ръка по масата. Чиниите подскочиха, няколко чаши се обърнаха, оставяйки по бялата покривка червени петна. Всички притихнаха освен малкото кученце, което продължаваше да лае срещу мъжа.
— Това е алчност, на която ще се сложи край, щом Националната армия на мира дойде и ни помогне да се отървем от тези пиявици, които смучат кръвта ни! — кръглото лице на Кралицата придоби цвета на петната по покривката.
Всички се оживиха, залата гръмна в продължителни овации. Кралицата седна на мястото си и най-сетне се усмихна.
Лицето на мъжа беше червено като нейното.
— Странно е, нали, че сега, когато всички фермери и работници в града работят за общото благо, няма достатъчно благо за всички, както беше някога, нито достатъчно храна.
Кралицата скочи на крака.
— Разбира се, че няма! — изкрещя тя. — Заради ненаситници като теб! — тя си пое няколко пъти дълбоко дъх, после се обърна към Принцесата. — Вайълит, скъпа, ти рано или късно ще се заемеш с държавническите дела. Трябва да се научиш как да служиш на общото благо на целия народ. Така че оставям тази работа в твои ръце, за да придобиеш опит. Какво би направила с този враг на народа? Само кажи, скъпа, и ще бъде изпълнено.
Принцеса Вайълит се изправи. Усмихната, плъзна поглед по присъстващите.
— Казвам — започна тя, накланяйки се леко напред през масата, за да погледне по-добре човека във веригите, — казвам да му се отсече главата!
Присъстващите се оживиха отново и отново гръмнаха продължителни овации. Стражите задърпаха човека, който им крещеше неразбираеми за Рейчъл думи. Беше й мъчно за него, за семейството му.
След като гостите си поприказваха още малко, всички решиха да отидат да видят как ще отсекат главата му. Когато Кралицата си тръгна, а Принцеса Вайълит се обърна към Рейчъл и каза, че е време да тръгват, за да видят и те, Рейчъл се изправи срещу нея със стиснати край тялото юмручета.
— Вие наистина сте жестока. Наистина сте жестока, щом пожелахте да му бъде отсечена главата.
Принцесата постави ръце на хълбоците си.
— Така ли било? Тогава ще прекараш тази нощ навън!
— Но, Принцесо, толкова е студено!
— Ами докато зъзнеш от студ, тъкмо ще имаш време да помислиш върху това как се осмели да ми говориш с такъв тон! Така другия път ще знаеш, утре ще останеш навън през целия ден, а също и на следващата нощ! — лицето й доби жестоко изражение, каквото понякога ставаше и изражението на Кралицата. — Това ще те научи на малко уважение.
Рейчъл започна да казва още нещо; тогава си спомни за куклата и че всъщност искаше да прекара нощта навън. Принцесата посочи към вратата.
— Тръгвай, веднага. Без вечеря — тя тропна с крак.
Рейчъл сведе поглед към земята, преструвайки се на тъжна.
— Да, Принцесо Вайълит — каза тя и направи реверанс.
Тръгна с наведена глава, прекоси портала и се запъти по просторния коридор с всички онези пана, окачени по високите стени. Обичаше да разглежда картините по тях, но този път задържа главата си сведена, в случай, че Принцесата я гледа; не искаше да изглежда радостна от това, че е изгонена. Стражите, в блестящи ризници, в ръце с мечове и пики, отвориха пред нея голямата, висока, желязна порта, без да кажат нито дума. Никога не казваха нито дума, когато я пускаха навън, нито пък когато я пускаха обратно в замъка на сутринта. Знаеха, че тя е придворната на Принцесата: едно нищожество.
Щом излезе навън, се опита да не бърза твърде много, в случай че някой я наблюдава. Камъните бяха студени като лед под босите й крака. Внимателно, с ръце пъхнати под мишниците, за да стопли пръстите си, тя слезе по просторните стълби с площадки, без да прескача стъпалата, за да не падне, и най-сетне стигна до павираната пътека долу. Навън патрулираха други стражи, но и те не й обърнаха никакво внимание. Виждаха я непрекъснато. Колкото повече се приближаваше до градините, толкова повече забързваше ход.
Забави крачка, когато стигна до главната алея, и изчака гърбовете на пазачите да се скрият зад ъгъла. Куклата беше точно там, където Гилер й каза, че ще бъде. Пъхна пръчицата в джоба си, притисна куклата до себе си с всичка сила, след което я скри зад гърба си. Прошепна й да пази тишина. Изгаряше от нетърпение да стигне до хралупестото си дърво, за да може да разкаже на куклата колко жестока е Принцеса Вайълит, как пожела този човек да бъде обезглавен. Огледа се в мрака.