Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
— Вижте, всички, казах ви и преди, че не съм много наясно какво е да си магьосник. Никога досега не съм попадал на подобно място. Не знам нищо за него. Нямам представа как да ви защитавам. А сега ще направите ли каквото ви помолих — да ме чакате при другите войници оттатък моста? Моля ви!
Улик и Иган скръстиха ръце в безмълвен отговор.
— Идваме с теб — настоя Кара.
— Точно така — допълни Райна.
— Не можеш да ни попречиш — обади се и Бердин и най-накрая пусна ръката му.
— Но това може да е опасно!
— Следователно трябва да те защитаваме — каза Бердин.
Ричард й се намръщи.
— Как? Като ми стискате ръката така, че да спре всякакъв приток на кръв?!
Бердин пламна.
— Извинявай.
— Вижте, нямам представа от магията тук. Нито от опасностите, още по-малко пък как да ги предотвратя.
— Точно затова трябва да дойдем с теб — обясни Кара с пресилено търпение. — Не знаеш как да се пазиш. Може да сме ти от помощ. Кой може да каже със сигурност, че Агиелите — тя посочи с пръст Улик и Иган — или мускулите няма да се окажат онова, което ни е нужно? Ами ако пропаднеш в някаква дупка, от която няма стълба, и няма кой да чуе виковете ти за помощ? Може да пострадаш от нещо, което не е свързано с магията, нали разбираш?
Ричард въздъхна.
— Е, добре, сигурно сте прави. — Той й се закани с пръст. — Но ако ви ухапе някоя каменна риба, да не сте посмели да ми се оплаквате.
Трите жени се усмихнаха доволно. Дори Улик и Иган разтегнаха устни в усмивка. Ричард въздъхна уморено.
— Да тръгваме.
Обърна се към огромната врата, пъхната в ниша в стената. Дървото беше сиво и захабено, набраздено от обикновени, но масивни железни ивици, забити с пирони с дебелината на пръста му. Над вратата имаше изрязани в камъка думи, но бяха на език, който никой от тях не разбираше. Щом Ричард посегна към лоста, вратата започна безшумно да се плъзга навътре.
— А не знаел как да използва магията си — подигравателно каза Бердин.
Ричард се вгледа за последен път в очите им, за да прецени доколко са сигурни в това, което правят.
— Помнете — не пипайте нищо!
Те кимнаха. Той въздъхна примирено и се обърна към вратата, като се почеса по тила.
— Мехлемът, който ти донесох, не ти ли излекува обрива? — попита Кара, докато прекрачваха прага към мрачната стая отвъд. Миришеше на влага.
— Не. Поне не още.
В просторното помещение гласовете им отекнаха под високия таван, който се извисяваше на около десетина метра. Ричард забави крачка, оглеждайки внимателно празната стая, след миг спря. Кара продължи:
— Жената, от която го купих, ми обеща, че мехлемът й ще излекува обрива ти. Каза, че е направен от обикновени, често срещани билки като ревен, лавров сок, масло плюс рохко яйце, но щом й казах, че работата е сериозна, добави и някои специални, скъпи съставки — мента, свинска язва, сърце на лястовица, и тъй като съм твой пазител, ми каза да дам за мехлема и малко кръв от месечния си цикъл. Разбърка всичко с нажежен пирон. Останах да гледам, за да съм сигурна, че всичко е както трябва.
— По-добре да ми беше казала това, преди да се намажа — промърмори Ричард и се запъти напред през мрачната зала.
— Моля?
Той махна с ръка на въпроса й.
— Е, предупредих я, че по-добре да се погрижи мазилото да действа, като се има предвид цената, която й платих, защото ако не действа, ще се върна и тя ще проклина деня, в който се е провалила. Обеща ми, че ще действа. Спомняш си, че трябва да намажеш малко на лявата си пета, нали?
— Не. Просто намазах обрива.
Но му се прииска да не го беше правил.
Кара вдигна ръце нагоре.
— Е, нищо чудно тогава. Казах ти, че трябва да намажеш лявата си пета. Жената каза, че обривът вероятно се дължи на пробив в аурата ти и трябва да намажеш петата си, за да завършиш връзката си със земята.
Ричард я слушаше с едно ухо. Знаеше, че в звука на собствения си глас тя се опитва да намери сили да продължи нататък.
Високо горе отдясно редица малки прозорчета пропускаха оскъдни лъчи слънчева светлина в помещението. В нишата в дъното бяха подредени обърнати един към друг гравирани дървени столове. Под редицата от прозорци висеше пано, прекалено избеляло, за да може да се различи какво изобразява. На отсрещната стена имаше редица свещи в обикновени метални свещници. В средата на залата се мъдреше масивна дървена маса, окъпана в слънчева светлина. Освен това стаята беше празна.