Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Седнала с изправен гръб, отскачайки плавно в такт с походката на коня, Айла се насочи към реката със спокойно темпо като се наслаждаваше на възможността да бъде на открито. Беше студено, но много красиво, ярката слънчева светлина се подсилваше от искрящия лед и белотата — последица от неотдавнашната снежна буря.
Нея сутрин, веднага щом излезе от землянката, Айла реши да направи един дълъг преход с конете. Самият въздух я мамеше навън. Изглеждаше по-лек, сякаш бе освободен от гнетящ товар. Реши, че студът не е така силен, макар че видимо нищо не се бе променило. Ледът бе все така стегнат, миниатюрните топчици сняг, навивани от вятъра, бяха все така твърди.
Айла не притежаваше средство, което да и покаже убедително, че температурата се е повишила и вятърът духа с намалена сила, но бе доловила известни промени. Макар не можеше да се приеме и за интуиция, за усещане, в действителност това бе изострена чувствителност.
За хората, които живееха в изключително студени климатични пояси, дори най-слабото омекване на времето беше осезаемо и често се посрещаше с изблик на добри чувства. Още не беше пролет, но безжалостната хватка на сковаващия студ се беше поотпуснала и слабото, но забележимо затопляне, което беше настъпило, обещаваше, че живата природа отново ще се раздвижи.
Усмихна се, когато младият жребец препусна в тръс напред с гордо извита глава и вирната опашка. Все още мислеше за Рейсър като за бебето, за чието раждане беше помогнала, но той вече не беше малко конче. Макар че все още не се бе налял съвсем, той бе по-голям от майка си и умееше да се надбягва. Жребецът обожаваше бясното препускане и беше бърз. Имаше разлика в маниера на препускане на двата коня. Рейсър беше несъмнено по-бърз от майка си на къси разстояния, лесно взимаше преднина пред нея още в началото, но Уини бе по-издръжлива. Тя можеше да препуска по-продължително и ако се надбягваха на по-дълго разстояние, тя неизбежно го настигаше и изпреварваше.
Айла слезе от кобилата, но за миг се спря преди да отметне завесата и да влезе в землянката. Често бе използвала конете за претекст да излезе навън и тази сутрин бе особено доволна, че времето бе подходящо за дълъг преход. Колкото и да бе щастлива, че отново има свой народ, който я приема с открито сърце и я приобщава към своя живот, от време на време тя изпитваше нужда да остане сама. Тази потребност се проявяваше с най-голяма сила, когато се чувстваше несигурна и когато неразрешени недоразумения усилваха напрежението в живота и.
Фрали прекарваше много от времето си в Огнището на Мамута с младите хора, което все повече дразнеше Фребек. До Айла бяха достигнали някои доводи от Огнището на Жерава или, по-скоро, възбудени тиради на Фребек, който се оплакваше от отсъствията на Фрали. Тя знаеше, че не му се нрави Фрали да се сприятелява с нея и беше сигурна, че бременната жена ще започне да страни от нея, само да има мир. Това безпокоеше Айла, особено откакто Фрали и бе доверила, че понякога има кръвотечение. Айла я беше предупредила, че може да загуби бебето, ако не си почива и бе обещала да и приготви цяр, но сега, когато Фребек неодобрително се навърташе наоколо, щеше да бъде по-трудно да я лекува.
Към всичко това се прибавяше и все по-голямото объркване, което Джондалар и Ранек предизвикваха у нея. По-рано Джондалар се бе държал хладно, но напоследък б започнал да се връща към обичайното си поведение. Преди няколко дни Мамут го беше помолил да дойде, за да поговорят за някакво конкретно сечиво, което старецът бе измислил, но шаманът беше зает през целия ден и намери време да обсъди идеята си едва вечерта, когато младежите обикновено се събираха в Огнището на Мамута. Макар да седяха чинно настрана, смехът и закачките им се чува съвсем ясно.
Ранек беше по-настойчив от всякога и напоследък, под прикритието на шеги и закачки, настойчиво подканяше Айла отново да сподели леглото му. На нея все още и беше трудно да му откаже категорично; мълчаливото подчинение на желанията на мъжа и бе твърде силно втълпено, за да може лесно да го преодолее. Смееше се на шегите му — все повече проумяваше хумора, дори случаите, когато той прикриваше сериозни намерения — но умело отбягваше подразбираща се покана на фона на дружен смях за сметка на Ранек. Той също се смееше, наслаждавайки се на остроумието и и неподправеното му приятелство я привличаше. С него тя чувстваше добре.