Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Мамут забеляза, че и Джондалар се усмихна и кимна одобрително. Каменоделецът избягваше младежките събирания, като само от разстояние наблюдаваше приятелски закачки и шеги, тъй като смехът засилваше ревността му. Не знаеше, че веселото настроение често бе подклаждано отказите на Айла да откликне на поканите на Ранек, макар това бе добре известно на Мамут.
На другия ден Джондалар и се усмихна, за пръв път толкова време, помисли си Айла, но усети как дъхът и спря и сърцето и заби бързо. През следващите дни той започна се прибира в огнището по-рано, без непременно да изчаква да заспи. Макар че Айла все още не изпитваше желание да му се хвърли на врата, а той се колебаеше да скъси дистанцията помежду им, тя започваше да таи надежда, че Джондалар преодолява онова, което го бе гнетило. Но тя не смееше да се надява силно.
Айла пое дълбоко дъх, след това дръпна тежката завеса и я задържа вдигната, за да минат конете. След като изтърси връхната си дреха и я окачи на една кука, тя влезе вътре. Като никога Огнището на Мамута беше почти празно. Там беше само Джондалар, който разговаряше с Мамут. Стана и драго, макар че бе изненадана, и това я накара да разбере колко малко го бе виждала напоследък. Тя се усмихна и се завтече към тях, но неприятната гримаса на Джондалар изтри усмивката от лицето и. Не изглеждаше особено радостен, че я вижда.
— Цяла сутрин те няма! — изтърси той. — Не знаеш ли, че е опасно да излизаш сама? Тревожиш хората. Още малко и щяха да излязат да те търсят.
Не каза, че именно той е бил разтревоженият, нито че именно той е имал намерение да тръгне да я търси.
Злобата му смути Айла.
— Не бях сама. С мен бяха Уини и Рейсър. Изведох ги на разходка. Имаха нужда от нея.
— Не трябваше да излизаш в такова студено време. Опасно е да си навън сама — каза той, някак примирено, поглеждайки към Мамут, надявайки се той да го подкрепи.
— Казах, че не бях сама. С мен бяха Уини и Рейсър, а навън е приятно, слънчево, и не е чак толкова студено. — Тя беше объркана от гнева му, без да разбира, че зад него се крие страх за безопасността и, който бе почти непоносим. — Джондалар, и друг път съм излизала сама през зимата. Та кой мислиш е излизал с мен, когато живеех в долината?
„Права е — помисли си той. — Тя знае как да се пази. Би трябвало да спра да и нареждам къде и кога може да ходи. Мамут не изглеждаше твърде обезпокоен, когато го попитах къде е Айла, а тя е дъщеря на неговото огнище. Трябваше да обърна повече внимание на стария шаман“ — помисли си Джондалар и се почувства глупаво, сякаш бе вдигнал врява за нищо.
— Ъ-ъ…, ами, аз по-добре да ида да видя конете — смотолеви Джондалар като отстъпваше заднешком и бързаше да влезе в пристройката.
Айла гледаше как той се отдалечава н си мислеше дали Джондалар не смята, че тя не се грижи за животните. Беше объркана и разстроена. Беше и невъзможно да го разбере.
Мамут внимателно я наблюдаваше. Страданието и обидата и личаха ясно. Защо винаги се получаваше така, че хората, които са обвързани един с друг, толкова трудно проумяват собствените си проблеми? Той бе склонен да се заеме с тях и да ги накара да проумеят онова, което бе очевидно за всички, но се въздържа. Вече бе направил толкова, колкото бе сметнал за необходимо. Още от самото начало бе усетил скрито напрежение в мъжа от Зеландониите, и беше убеден, че проблемът не е толкова очевиден, колкото изглежда. Най-доброто разрешение бе да ги остави да го разрешат сами. Ще имат много по-голяма полза от опита, който ще придобият, ако сами стигнат до решението. Но той би могъл да насърчи Айла да разговаря с Джондалар за тях или, най-малкото, да и помогне да избере онова, което сама предпочита и да опознае собствените си желания и скрити възможности.
— Айла, какво каза, че навън вече не е така студено ли? — попита Мамут.
Трябваше да минат няколко мига, за да може въпросът му да достигне до съзнанието и през лабиринта от мисли, които я тревожеха в момента.
— Какво? А…да. Струва ми се, че да. Не изглежда по-топло, но сякаш не е чак толкова студено.
— Чудех се кога Тя ще строши гръбнака на зимата — каза Мамут. — Мислех, че моментът вече наближава.
— Да строши гръбнака? Не разбирам.
— Просто така се казва, Айла. Седни, ще ти разкажа една зимна приказка за Великата Благодатна Земя Майка, която е сътворили всичко живо — каза старецът с усмивка.