Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Айла, седна до него на рогозката край огнището.
— В една голяма битка Земята Майка взела животворната сила от Хаоса, който е студена и неподвижна празнота, като смъртта, и от нея Тя сътворила живот и топлина, но Майката винаги трябва да се бори за живота, който е създала. Когато настъпва студеният сезон, ние знаем, че това е началото на борбата между Благодатната Земя Майка, която защитава топлия живот, и студената смърт на Хаоса, но най-напред Тя трябва да се погрижи за Своите деца.
Приказката започна да увлича Айла и тя подканващо се усмихна.
— Какво прави Тя, за да се погрижи за Своите деца?
— Някои приспива, други облича топло, за да се предпазят от студа, а трети подканва да съберат храна и да се скрият. Колкото по-студено става, толкова повече изглежда, че смъртта започва да побеждава. Майката бива оттласквана все по-далеч. В дълбините на студения сезон, когато Майката води битка на живот и смърт, нищо не се движи, нищо не се променя, всичко изглежда мъртво. За нас, ако нямаме топло убежище и складирана храна, смъртта би спечелила битката през зимата; понякога, когато борбата е по-дълга от обичайното, това се случва. Тогава всеки избягва да излиза навън. Хората майсторят разни неща, разправят си истории, разговарят помежду си, но не се движат много-много и спят повече. Затова зимата се нарича „малката смърт“.
Най-сетне, когато студът Я притисне максимално, Тя оказва съпротива. Натиска и натиска, докато строши гръбнака на зимата. Това означава, че пролетта ще се върне, но още не е настъпила. Майката е водила дълга битка и Тя трябва да отдъхне, преди отново да създаде живот. Но вече знаем, че Тя е спечелила битката. Ароматът на победата се носи във въздуха, долавя се.
— Така е! Наистина го усетих, Мамут. Ето защо трябваше да изведа конете на разходка. Майката строши гръбнака на зимата! — възкликна Айла. Разказът на шамана сякаш даде най-точно обяснение на състоянието и.
— Мисля, че е време да го отпразнуваме, какво ще кажеш?
— О, да. И аз така мисля!
— А дали ще имаш желание да ми помогнеш с приготовленията? — Изчака само толкова, колкото Айла да кимне. — Все още не всички усещат Нейната победа, но скоро ще я забележат. Можем и двамата да следим за признаците и да решим кога е най-подходящият момент за празненството.
— Какви признаци?
— Когато животът започне да се пробужда отново, всеки човек го чувства по различен начин. Някои изпитват радост и искат да излязат навън, но все още е доста студено и затова те стават нервни, раздразнителни. Те искат да се уверят в трепетите на живота вътре в себе си, но все още предстоят много големи бури. Зимата знае, че окончателно е загубила битката, затова по това време на годината става най-ядовита, а хората го усещат и също се ядосват. Радвам се, че ти ми даде знак. От този момент до пролетта хората ще бъдат още по-неспокойни. Мисля, че ще го усетиш, Айла. Тогава става най-доброто празненство. То дава повод на хората да изразят радостта си, вместо гнева си.
„Знаех, че ще забележи“ — помисли си Мамут, когато я видя намръщена. — „Аз едва бях започнал да усещам разликата, а тя вече я беше уловила. Знаех, че е надарена, но способностите и все още ме удивляват и съм сигурен, че още не съм ги открил напълно. Знам ли — нейният потенциал може да се окаже много по-голям от моя. Какво каза тя за онзи корен и церемонията с мог-ърите? Ще ми се да я подготвя… ловната церемония на Клана! Тя ме промени, последиците бяха страхотни. Все още ги изживявам. Тя също е изживяла нещо по-особено… дали то не я е променило? Дали не е подсилило природните и способности? Чудя се… Пролетният фестивал, дали ще е твърде рано да се използва коренът отново? Може би трябва да изчакам, докато тя отработи с мен Празненството за счупването на гръбнака на зимата… или следващото… ще има много тържества от сега до пролетта…“
Диджи мина по пътеката към Огнището на Мамута, облечена в дебели връхни дрехи.
— Айла, така се надявах да те открия! Искам да проверя онези капани, които заложих, за да видя дали са се хванали бели лисици, та да украся с техните кожи анорака на Бранаг. Искаш ли да дойдеш с мен?
Айла, която току-що се бе пробудила, погледна към полуотворения димоотвод.
— Наистина изглежда хубаво навън. Я да се облека.
Тя отметна завивките, седна, протегна се и се прозя, после отиде в преграденото със завеса пространство до пристройката за конете. Мина покрай един нар, на който спяха половин дузина деца, налягали на купчина едно върху друго, като котило вълчета. Видя, че големите кафяви очи на Ридаг се отвориха и му се усмихна. Той отново ги затвори и се сгуши между най-малкото дете, Нуви, която беше почти на четири години, и Ръги, която наближаваше осем. Крисавек, Брайнан и Туси също бяха в купчината, а наскоро Айла беше видяла, че и най-малкото дете на Фрали — Ташер, който още нямаше три години, също започваше да забелязва другите малчугани. Лати, която бе почти жена, все по-малко играеше с тях.