Ловци на мамути

Айла долавяше вълнението. Когато извади кожата за демонстрация и сухожилието, всички се струпаха около нея, забравяйки преструвките си, че и гостуват просто ей така. Твърдото изсъхнало еленово сухожилие, кафяво като стара кожа и дебело колкото пръст, приличаше на дървена пръчка. Тя заудря по него, докато го превърна в купчина бели колагенови влакна, които лесно се разцепваха. От тях можеха да си получат дебели, тънки или фини конци, в зависимост от желанието. Тя усети, че моментът изисква драматичен ефект и дълго време разглежда влакното, докато най-сетне изтегли една тънка нишка. Навлажни я в устата си, за да я омекоти и изглади, после вдигна теглича за конец с лявата си ръка и придирчиво разгледа малката дупчица. Можеше да се окаже трудно да прекара влакното през нея. Конецът започваше да изсъхва и да се втвърдява, което улесни работата. Тя внимателно вкара конеца в малката дупчица и въздъхна с облекчение, когато го извади от другата и страна. Вдигна бивниковата игла с конеца, който висеше от долния и край.

След това взе парчето износена кожа, която използваше, за да се упражнява и забоде иглата близо до ръба и. Този път успя да я промуши цялата и се усмихна като видя, че през нея мина и конецът. Вдигна кожата, за да я видят и останалите. Чуха се възгласи на изумление. Тогава взе друго парче кожа, което искаше да съшие с първото и повтори процедурата, макар че трябваше да използва квадратчето от мамутска кожа като напръсник, за да успее да пробие с иглата по-дебелата и по-жилава кожа. Свърза двете парчета, направи втори шев и ги вдигна, за да ги видят всички.

— Стана! — извика Айла с широка победоносна усмивка.

Предаде иглата и кожата на Диджи, която направи няколко бода.

— Наистина се получава. Ето, мамо, вземи да опиташ — каза тя и подаде кожата и теглича за конец на водачката.

Тюли също направи няколко бода и кимна одобрително, после подаде нещата на Нези, която също направи опит, след което дойде ред и на Трони. Тя пък ги даде на Ранек, който се опита да промуши с острието наведнъж и двете парчета и установи, че дебелата кожа се пробива трудно.

— Мисля, че ако направиш малко режещо острие от кремък — каза той като подаваше нещата на Уимез, — ще бъде по-лесно да се пробие тази дебела кожа.

Като помисли, Уимез направи опит и кимна в знак на съгласие.

— Да, обаче този теглич за конец е много хитро нещо.

Всички в бивака се изредиха да опитат новия инструмент и го одобриха. Наистина с него шиенето ставаше много по-лесно — много по-удобно бе да се изтегля конецът, отколкото да се натиква през дупката.

Талут вдигна малкия шивашки инструмент и го огледа отвсякъде, кимайки с възхищение. Дългата тънка пръчица, заострена в единия край и с дупчица на другия, беше изобретение, чиято полза бе очевидна. Зачуди се как никой не се бе сетил по-рано. Беше толкова просто на пръв поглед и толкова ефикасно.