Хари Потър и реликвите на смъртта

Хари погледна от Рон към Хърмаяни, която промърмори:

— Мисля, че Рон има право. Дори не сме наясно какво точно търсим, имаме нужда от тях. — И тъй като Хари не изглеждаше убеден, добави:

— Не е нужно всичко да направиш сам, Хари.

Хари мислеше бързо. Белегът все още го пробождаше, и главата му отново започваше да се върти. Дъмбълдор го беше предупредил, да не казва на никого, освен на Рон и Хърмаяни за Хоркруксите. „Тайни и лъжи, така израснахме, а Албус… на него му идваше отвътре…“ Нима се превръщаше в подобие на Дъмбълдор, затваряйки тайните в себе си, страхуващ се да се довери? Но Дъмбълдор беше повярвал на Снейп и докъде го доведе това? До смърт на върха на кулата…

— Добре, — тихо каза той на другите двама. — Добре — извика той към стаята като цяло, и шумът утихна. Фред и Джордж, които пускаха шеги за забавление на околните, замлъкнаха, а всички останали изглеждаха нащрек.

— Има едно нещо, което трябва да намерим — каза Хари. — Нещо… нещо, което ще ни помогне да победим Вие-Знаете-Кой. То е тук, в „Хогуортс“, но не знаем къде точно. Може би е принадлежало на Рейвънклоу. Някой чувал ли е за такъв предмет? Някой да е попадал на нещо, на което да е бил инкрустиран нейният орел, например?

Той погледна очаквателно към малката група от Рейвънклоу, към Падма, Майкъл, Тери и Чо, но му отговори Луна, приседнала на стола до Джини.

— Ами, тук някъде е скрита нейната диадема. Казвала съм ти затова, помниш ли, Хари? Изгубената диадема на Рейвънклоу? Татко се опитва да и направи копие.

— Да, но изгубената диадема — каза Майкъл Корнър, като завъртя очи — е ЗАГУБЕНА, Луна. В това е въпроса.

— Кога се е загубила? — попита Хари.

— Казват, че преди векове — отговори Чо и сърцето на Хари подскочи. — Професор Флитуик казваше, че диадемата е изчезнала заедно със самата Рейвънклоу. Търсили са я, но… — тя се обърна към съучениците си от Рейвънклоу. — никога нищо не са открили, нали?

Всички поклатиха отрицателно глави.

— Извинявайте, но какво е диадема? — попита Рон.

— Нещо като корона — отговори Тери Бут. — Предполага се, че Рейвънклоу е имала магически предмети, които са увеличавали магическите способности на този, който ги е носил.

— Да, и Водораслоизхвърлящите сифони на баща ми…

Но Хари прекъсна Луна.

— И никой от вас ли не е виждал нещо, което да прилича на нея?

Всички отново поклатиха отрицателно глави. Хари погледна към Рон и Хърмаяни и собственото му разочарование се отрази в техните лица. Предмет, който бе изчезнал толкова отдавна и явно без следа, не изглеждаше вероятен кандидат за скрит в замъка Хоркрукс… Преди обаче да успее да зададе друг въпрос, Чо проговори отново.

— Ако искаш да видиш как вероятно е изглеждала диадемата, мога да те заведа в общата ни стая и да ти покажа, Хари. Има я на статуята на Рейвънклоу.

Белегът отново се обади. За момент Нужната стая потъна и той видя тъмна земя да се простира далеч под него и усети как голямата змия се обвива около раменете му. Волдемор отново летеше, но дали към подземното езеро, или насам, към замъка, Хари не знаеше. И в двата случая нямаха никакво време.