Колоните на сътворението
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колоните на сътворението». Краткое содержание книги:
Картината изглеждаше още по-призрачна заради пълното отсъствие на живи същества. Тук би трябвало да има тълпи от пищящи хора, разпръсващи се на всички страни в панически бяг. Дженсън си представяше сцени от градовете, в които бе ходила: улични търговци, бутащи колички, натоварени с какво ли не — от риба до фини платове; магазинери, подреждащи пред бакалничките си щандове, отрупани с хляб, сирене, месо, вино; занаятчии, хвалещи стоката си — обувки, дрехи, перуки и кожени изделия; преливащи от изобилие витрини.
Сега всичките тези витрини бяха странно празни — някои със спуснати кепенци, други просто заключени, сякаш собственикът е отскочил за малко до някъде и ще се появи всеки миг. Улиците, пейките и парковете бяха неми свидетели на яростната кавалерийска атака.
Беше страховито да препускаш с пълна сила сред лабиринта от улици, да заобикаляш сгради и други препятствия, да прелиташ през мрачни алеи и криви калдъръмени улички, да се изкачваш и да слизаш. Беше като убийствено и неудържимо надбягване с шейни по заледен горист хълм — и не по-малко опасно. Случваше се войниците да препускат напред по пет-шест конници в редица и улицата изведнъж да се стесни, изведнъж пред тях да изскочи остър ръб на къща или висок зид. И резултатът да е гибелен за не един ездач. Покрай устремените конници прелитаха с главозамайваща бързина сгради, цветове, огради, стълбове и кръстовища.
Без съпротивата на вражеските сили устремната атака се струваше на Дженсън напълно неконтролируема, но тя знаеше, че това са елитни кавалерийски части, специалисти в буйните и необуздани щурмове. Освен това император Джаганг, яхнал гордо изправен великолепния си жребец, изглеждаше мъртвешки спокоен и уверен.
Конете свърнаха рязко през огромна порта и копитата им изведнъж започнаха да сипят дъжд от трева и пръст. Навлизаха в огромните ливади на Двореца на Изповедниците. Въздухът трепереше от яростните бойни викове на хиляди гърла, конете разсичаха безмилостно живописния мизансцен, свирепите и кръвожадни нашественици оскверняваха привидно спокойната и безоблачна красота на двора. Дженсън не откъсваше очи от Себастиан, двамата яздеха плътно зад императора и най-близкото му обкръжение от няколко офицери, между разветите знамена на ревящите с пълно гърло конници, през широката централна алея с две плътни редици огромни напъпили кленове от двете страни.
Въпреки всичко, което бе научила и което знаеше, въпреки всичко, което и бе тъй близко на сърцето, Дженсън не можеше да си обясни защо изпитва силното чувство, че е неволен участник в скверно опорочаване.
В следващия миг това тягостно чувство отлетя, вниманието и привлече нещо, което видя далеч пред себе си. Намираше се точно пред широкото мраморно стълбище, водещо към централния вход на Двореца на Изповедниците. Приличаше на самотен пилон, на чийто връх е закачен продълговат червен флаг, плющящ на вятъра. Сякаш им махаше, за да привлече вниманието им и най-накрая да ги упъти във вярната посока. Император Джаганг поведе войниците си право натам — към пилона с побеснелия на вятъра червен флаг.
Докато препускаха през ливадите, Дженсън се съсредоточи върху топлината на послушните и мощни мускули на Рижка, които танцуваха под тялото и, потърси опора в познатите движения на кобилата. Не можеше да не гледа към извисяващите се далеч в небесата бели мраморни колони. Входът бе наистина величествен и внушителен, но наред с това елегантен и гостоприемен. Най-после настъпи часът, в който Императорският орден ще завладее мястото, където злото вилнееше неконтролируемо от незапомнени времена.
Император Джаганг вдигна меча си, давайки знак на конниците да спрат. Ентусиазираните, мощни, оглушителни бойни викове замряха в мига, в който десетките хиляди конници дръпнаха юздите на конете си и се заковаха на място като един. Дженсън остана изумена, че при толкова много войници с извадени оръжия всичко приключи за секунди, при това без нито един пострадал.
Тя потупа потния врат на кобилата си, след което скочи от седлото. Приземи се сред море от мъже, повечето офицери и съветници, но наред с тях и редови войници, излезли напред и готови да защитават своя император с живота си. Никога не се бе озовавала толкова близо до редови войници. Видяха и се огромни и страшни, в очите им блестеше неприкрита заплаха. До един изглеждаха нетърпеливи да влязат в схватка с врага. Представляваха кирлива сган, воняща по-ужасно дори от конете. Поради някаква причина именно задушаващата смрад на пот и нечистоплътност я плашеше най-много.