Колоните на сътворението
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колоните на сътворението». Краткое содержание книги:
Себастиан протегна ръка и я придърпа към себе си.
— Добре ли си?
Дженсън кимна и се надигна, за да погледне към императора и да разбере какво го е накарало да спре. Себастиан също бе любопитен и като я придърпа пред себе си, я поведе към щита от едри офицери около Джаганг. Видели, че е той, те се отдръпнаха встрани.
Дженсън и Себастиан забелязаха императора да стои с гръб към тях на няколко крачки разстояние и спряха. Раменете му бяха отпуснати, мечът висеше вяло от ръката му. Като че ли никой от хората му не смееше да се приближи до него.
Двамата изтичаха да видят какво става. Той стоеше като вцепенен пред копието, забодено с тъпия край в земята. Мастилено черните му очи гледаха втренчено, все едно е видял призрак. Под удължения, остър като бръснач връх на копието бе вързана червена ивица плат, чието плющене се чуваше отчетливо в мъртвешката тишина.
На копието имаше забучена човешка глава.
Дженсън трепна пред ужасяващата гледка. Измъчената глава, отрязана прилежно точно от средата на шията, изглеждаше почти като жива. Тъмните очи под надвисналите вежди гледаха втренчено, без да мигат. Над челото бе нахлузен черен изпомачкан каскет. В него имаше нещо, което отговаряше съвсем точно на суровото изражение на човека. Над ушите му стърчаха кичури къдрава коса, развявани от вятъра. Сякаш тънките устни във всеки един момент щяха да им се усмихнат от света на мъртвите. Лицето изглеждаше така, сякаш приживе притежателят му е бил по-мрачен от самата смърт.
При вида на император Джаганг, застанал вцепенен пред набучената на кол глава и вперил в нея мрачен поглед, при вида на притихналото множество, над което муха да бръмне, щеше да се чуе, сърцето на Дженсън препусна по-бързо, отколкото преди малко, докато се носеха насам в безразсъден галоп.
Тя скришом погледна Себастиан. Той също стоеше вцепенен. Пръстите и се впиха в рамото му с дълбоко съчувствие. В огромните му очи блестяха сълзи. След малко той се наведе към нея и прошепна задавен:
— Брат Нарев.
Тези две едва прошепнати думи я зашлевиха като плесница. Пред тях бе един велик човек, духовният водач на целия Стар свят, приятелят и най-близкият личен съветник на императора. Човекът, за когото Себастиан беше убеден, че стои по-близо до Създателя от който и да е друг човек, роден някога на земята и към чиито религиозни наставления Себастиан се придържаше безусловно. Този човек беше мъртъв, главата му стърчеше забучена на кол.
Императорът протегна ръка и измъкна малко парче хартия, втъкнато отстрани на каскета на Брат Нарев. Докато Дженсън наблюдаваше как дебелите пръсти на Джаганг отгръщат внимателно сгънатата бележка, си спомни как самата тя с трепет бе взела между пръстите си хартийката, намерена в джоба на мъртвия Д’Харански войник в онзи паметен ден, когато се запозна със Себастиан. Денят преди хората на Господаря Рал най-после да стигнат до нея и да убият майка и.
Император Джаганг вдигна бележката пред лицето си и я прочете. Остана загледан в нея ужасяващо дълго. Най-сетне ръката му се отпусна. В гърдите му се надигна неудържим, бесен гняв, очите му се вдигнаха за пореден път към главата на Брат Нарев. Потискайки чувствата, бушуващи в нараненото му сърце, той прочете на глас съдържанието и достатъчно силно, че да го чуят хората от близкото му обкръжение.
— Поздрави от Ричард Рал.
Режещият вятър простена между близките дървета. Никой не продумваше дума, всички стояха в очакване на заповедите на император Джаганг.
Отвратителна миризма накара Дженсън да сбърчи нос. Вдигна очи към главата, която само допреди миг бе стояла на кола като жива. Сега започваше да се разлага пред очите и. Плътта се нагъна. Долните клепачи увиснаха, разкривайки червената си вътрешност. Челюстта се отпусна. Тънката ивица на устата се отвори, сякаш от гърлото всеки миг щеше да се изтръгне вик.
Дженсън, заедно с всички останали, включително императорът, направиха крачка назад, щом плътта започна да се разкъсва, образувайки отвратителни дупки, в дъното, на които се видяха гноясващи тъкани. Езикът набъбна, челюстта увисна още повече. Очните ябълки се спаружиха и се наклониха извън орбитите. По земята закапаха парчета разложена плът.
Процес, който би трябвало да отнеме месеци, се извърши пред очите им за секунди, под измачкания каскет остана да се хили оголен череп.