Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
„За бога!“, помислил си Харун ар-Рашид, „утре ще направя с тебе нещо такова, което ще се разправя от поколение на поколение!“
Времето било напреднало, тримата си отишли, а когато се съмнало, халифът наредил на Джаафар:
— Нареди на кадията при съдилището да разпита приставите, да се запознае с тях по име, да разбере какви са били бащите и дедите им! Който е пристав отдавна и по наследство, да удвои заплатата му! Който пък е случаен в този занаят — да нареди да го набият и да го опозорят из Багдад! Нека никой да не смее да се присмива на правосъдието!
Джаафар предал на кадията повелята на халифа.
А Басим се събудил чак след изгрев-слънце и възкликнал:
— Днес май закъсняхме за правосъдието!
Станал, стегнал пояса, увил си чалмата, сресал си брадата, завил токовете на ботушите си и си казал: „Велики Аллах, моля те, Басим цял живот да си остане съдебен пристав!“ Отишъл и се смесил с останалите пристави. А кадията викнал на приставите:
— Донесете ми стан за връзване, тояга, въже и греда!
„За бога, какво ли иска да прави?“, се запитал Басим, а кадията викнал един от приставите и му наредил:
— Доведи ми приставите един по един!
Довел му той първия пристав и съдията се разпоредил:
— Ела тук! Как се казваш? Как се е казвал баща ти, а също и дядо ти? Колко ти е платата? От кого си приел този занаят?
— Казвам се Маджид — отговорил приставът, — баща ми е Али, дядо ми — Нафиа, платата ми е три гроша и сукно за дреха всяка година! Занаята съм наследил от дедите си и свидетели за това са ми този и този!
Кадията го възнаградил, довели друг пристав, а Басим си помислил: „Какво им е хрумнало да проверяват приставите точно днес?“ А те се изправяли един след друг пред кадията. Стигнали до един, кадията го запитал за името, за имената на дядо му и баща му, накрая запитал:
— От колко време си пристав?
— От две години! — отговорил той.
— Хванете този! — креснал кадията.
Съборили го на земята, кадията наредил да му ударят двеста тояги и да го опозорят из града на магаре. Така кадията полека-лека отделил приставите, които имали опит, набил и опозорил онези, които били попаднали случайно в занаята, докато накрая останал само Басим ковачът.
— Как се казваш? — викнал му той.
— Басим…
— А баща ти?
— Нямам баща…
— Това е невъзможно! — възкликнал кадията. — Няма дете без баща!
— Господине — отговорил Басим, — който е от далечни краища, няма ни баща, ни майка!
Кадията се разсмял, повторил въпросите си и когато Басим мълчаливо забил поглед в земята, го запитал:
— Какво работеше баща ти?
— За бога, не знам, господарю! Той е умрял, когато съм бил пеленаче!
— Имаш лице на хитрец! Какъв ти е занаятът?
— Ковач, господарю!
— И от колко време си пристав при нас?
— От вчера по пладне!
— Какво говориш, куче! — креснал кадията. — За бога, да знаеш от колко време те търся!… — и разпоредил на приставите: — Я се заемете с този ковач да видим какво ще каже!
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН И ПЕТНАЙСЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че приставите разпитали подробно Басим, той си признал всичко и те рекли на кадията:
— Чужд човек се е появил сред приставите и им донесе сума беди! Стана така, че всеки, който е намразил занаята си, идва при нас! Селяните са оставили нивите си, тъкачите са изоставили становете си и са станали пристави! За бога, емирът на правоверните удари точно с тази проверка! Ние ще оставим да работи с нас само онзи, който знае правилата на правосъдието, и ще изгоним всички случайно попаднали в редиците ни!
— Ти — заговорил кадията на Басим, — щом си пристав от два дни, ще те набият два пъти повече и ще те опозорят два пъти! — и се обърнал към палача: — С палмова тояга го наложете, с бич го ударете и така го накажете!
Приставите и стражите го съборили на земята, завързали го за една греда и го заудряли — два пъти по двеста тояги му наложили. Изправили го, но той паднал в несвяст. Виното се изпарило през ушите му. Кадията му обявил и присъда — никога да не работи като пристав и да не спира пред вратата на съдилището. Тръгнали и да го позорят, но го съжалили и кадията му креснал: