Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)

Той зацапа из водата. Тя влезе в носа му и започна да го смъди, ослепи го, после се промъкна и в ушите му и те цели часове дрънчаха, сякаш бяха пълни с камъчета. Слънцето и то го нападна — от раменете му се смъкваха дълги ивици изгоряла кожа, гърбът му се изприщи и той изкара няколко нощи в трескава агония. След една седмица вече плуваше — трудно, със задъхване и не много надалеч. Момичето го учеше на нещо като кроул, защото той забеляза, че загребването пред гърди е отживял елемент, от който възрастните и неумелите не можеха да се отърват. Шупет го хвана да разглежда с известно задоволство загорялото си лице в огледалото, а по-малкото от момчетата се зарази на пясъка от някаква кожна инфекция в лека форма, което го извади от състезанието. Но един ден Хенри додрапа отчаяно до сала и почти без дъх се качи върху него.

— След като направих това — каза той на момичето, когато събра сили да говори, — още утре мога да напусна Сен Жан.

— Жалко.

— Какво ще правите после?

— Ще отидем с брат ми в Антиб, там може да се плува през целия октомври. След това — във Флорида.

— И ще плувате?

— Разбира се. Ще плуваме.

— Защо плувате?

— За да сме чисти — отвърна изненадващо тя.

— Чисти от какво?

Тя се намръщи:

— Не зная защо казах това. Но човек се чувства чист в морето.

— Американците държат прекалено много на това — отбеляза той.

— Нима е възможно?

— Искам да кажа, че ставаме прекалено придирчиви даже когато оправяме собствените си каши.

— Не знам.

— Но кажете ми защо… — Той млъкна стъписан. Щеше да я помоли да му обясни още много неща, да му каже кое е чисто и кое — не, кое си заслужава да се знае и кое са само празни думи, да му отвори нови врати към живота. Той погледна за последен път в очите й, изпълнени с прохладна тайнственост, и разбра колко много ще му липсват тези сутрини, без да знае дали това, което го привличаше, беше момичето или неговата вечно млада и вечно променяща се родина, която то представляваше.

— Добре — каза той на Шупет още същата вечер. — Утре тръгваме.

— За Париж?

— За Америка.

— Искаш да кажеш, че трябва да дойда и аз? И децата?

— Да.

— Но това е абсурдно — възпротиви се тя. — Миналия път ни струваше повече, отколкото харчим за половин година тук. А тогава бяхме само трима. Сега, когато най-сетне малко се пооправихме…

— Точно в това е работата. До гуша ми дойде да си оправям положението, а ти да пестиш, да правиш икономии и да се лишаваш от дрехи. Аз трябва да печеля повече пари. Един американец не е пълноценен, ако няма пари.