Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954585
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)». Краткое содержание книги:
БЛУС ЗА ЛАЗЕРТАУН
НЕБЕСНИЯТ СПИСЪК НА ЖЕРТВИТЕ
— В такъв случай известно време Пепус ще трябва да бъде особено внимателен — Дрефорд се почеса по носа. — Но не се тревожете, рано или късно ще спипаме нашия човек. Защо не отведете младата дама долу във фоайето? Чака ни доста работа тук. — Той спря за миг и погледна към Джек, Фарел и Давидис. — Повече няма да са ни нужни телохранителите. Съветвам ви да се обърнете към вашия командир и да му докладвате, че ние сме поели случая.
— Чудесна идея — рече жизнерадостно Джек, сякаш не беше забелязал презрението в гласа на полицая. — Ще си позволя обаче да ескортирам гостите до долния етаж, в случай че информацията ви не е достоверна и убиецът се спотайва някъде из двореца.
Колин му хвърли учуден поглед, но Джек улови Амбър за ръката и закрачи по коридора. Докато преминаваха покрай трупа, Джек забеляза, че тя свива устни. След това повдигна рязко брадичка и отметна коса назад.
Веднага щом се отдалечиха от местопрестъплението, Джек нареди на Фарел и Давидис да избързат напред и да докладват за случилото се на Пурпурния.
— Е, Джек — засмя се Колин. — Изглежда те бива да са оправяш с дворцовите интриги.
— Не съвсем.
— Джек — обади се Амбър. — Аз не съм го…
— Зная. Не се тревожи за това.
Колин отново я прегърна през раменете.
— Няма как, Джек. Тъкмо по тази причина тя е тук с мен тази вечер. Дойдох с надеждата да прогоня някои демони, а ето че се натъкнах на един от тях.
Тримата спряха при асансьора. Кабината се изкачваше с тихо бръмчене.
— Какво искаше да кажеш?
Амбър се измъкна от ръцете на Колин и си приближи към Джек.
— Искам да кажа, че не зная дали съм го направила, или не съм…
— Но нали ми каза…
— Така е! Опасявам се обаче, че може да е станало случайно.
— Не бива да разговаряме за това тук.
Колин кимна. Вратата на асансьора се отвори и той дръпна Амбър след себе си. Джек ги последва.
— А кога? — попита тя. — И къде?
Джек погледна над главата й към Колин.
— Най-добре ще е да я отведеш в църквата — рече той и Колин му кимна усмихнато.
Джек обаче не можа да се измъкне с тях. Още във фоайето му предадоха, че императорът иска да го види незабавно в залата за аудиенции.
— Аз ще се погрижа за нея — обеща му Колин. — Достатъчно се е намъчила.
Джек му кимна с благодарност и ги изпроводи с поглед. Чудеше се какво ли е казала Амбър на свещеника.
— Джек! Радвам се да те видя отново след отпуската. Надявам се, почивката да е била плодотворна.
Джек се намръщи едва забележимо, после кимна.
— Струва ми се, че успях да реша проблемите си — рече той, макар да знаеше, че дори не беше започнал. Погледна към своя командир, Пурпурния, който стоеше малко встрани. Тази сутрин императорът изглеждаше уморен и недоспал.
— Извиках и двама ви, за да ви съобщя, че се провалихте — подхвана той.
Пурпурния сведе глава.
— Съжалявам, император Пепус.
Пепус размаха покритата си с лунички ръка.
— Не ме прекъсвай! Но всъщност това не е единствената причина да ви приема. Грешката е моя. Снощи отпратих всички телохранители.
Пурпурния повдигна рязко глава. Това беше новина и за двама им.
— И защо го направихте, ваше величество?
— Не исках да ме шпионират по време на вечерята — отвърна императорът. — Скот бе мой приятел, макар понякога да се държеше като противник, и двамата трябваше да обсъдим някои неща насаме. Без полицията, или Рицарите да чуят разговора ни. За съжаление това доведе до смъртта на Скот. — Пепус въздъхна. — Надявам се, че духът му ще може да ми прости някой ден.
— Скот беше като вас, ваше величество — заяви Джек. — Опиваше се от предизвикателствата на властта.
— Да, така е. Може би — Пепус прокара ръка през косата си, опитвайки се да я приглади, но постигна обратен ефект. — Казваше, че имал нещо важно да ми предаде, но така и не успя да стигне до края. Историята започваше с едно име. Джон Уесли Кевин.
Пурпурния пребледня.
— Не мисля, че ме е лъгал — продължи императорът, който сякаш не забелязваше нищо. — И сега съм изправен пред дилема. Командир Кевин, неочаквано вие се сдобихте с име и биография. Да го обявим ли? Дали това е повод за празнуване? Или да ви помолим да си подадете оставката и да потънете в забрава? Какво ще кажете за своето минало? Имам ли право да науча подробности за него, или да смятам, че зад тези стени се спотайва предател?