Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
„Колко бяха? – помисли си той. – Двайсет? Трийсет?”.
Склонът ставаше все по-стръмен. Ротан се препъваше в ниската растителност, в пънове, камъни и дупки. Когато достигна по разчистен терен, той погледна нагоре и между клоните на дърветата зърна бяло петно.
При вида на сградите сърцето му се изпълни с облекчение и щастие. Той тръгна бързо напред, докато не стигна края на гората. Сечището, което се разкри пред очите му, беше запълнено с десетки малки къщички.
Приличаше на малко село.
Изоставено село, поправи се той. Макар Ротан да бе живял само на неколкостотин крачки от това място, той го беше виждал само веднъж, като ученик. Групата къщички беше известна като „жилищата на прислугата”.
Той тръгна надолу към тях. Междувременно се отвори една врата. Навън изскочи мъж в униформа на прислужник и забърза да го посрещне.
— Милорд – каза той, превивайки се в нисък поклон. – Как върни битката?
— Не знам – отвърна Ротан. – Току-що пристигам. Защо си още тук?
Мъжът повдигна рамене.
— Предложих да остана да наглеждам къщите, докато останалите се върнат.
Ротан погледна към коня си.
— Има ли някой в конюшнята?
— Не, но аз мога да се погрижа за коня ви, ако желаете.
— Благодаря. – Ротан остави поводите в ръцете на мъжа. – Ако до края на деня не се появи никой, напусни. Ако искаш, вземи и коня.
Мъжът изглеждаше изненадан. Той се поклони, потупа коня по муцуната и го отведе. Ротан се обърна и тръгна по пътеката към Гилдията.
Изминаха три часа, откакто Сери се беше разделил със Сония и Акарин. Той получи доклади, че тя е отишла в копторите, за да се разправи със самотния ичани. Акарин беше изчезнал във Вътрешния кръг и Такан не можеше да му каже какво прави господарят му.
За място на срещата им беше избрана бърлогата на контрабандистите под Вътрешния кръг. Тя представляваше голяма стая, пълна до тавана със стоки. Когато на пътечката между рафтовете се появиха три фигури, Сери се усмихна и тръгна да ги посрещне.
— Вашата Гилдия уби един от ичаните – каза той. – Един е мъртъв, остават още седем.
— Не – усмихна се Сония. – Двама мъртви, остават още шест.
Той погледна към Фарин.
— Онзи в копторите?
— Да, макар да не е от моята ръка.
Той се ухили и очите му проблеснаха от задоволство.
— Значи някой от капаните ми е проработил?
— Мисля, че първо трябва да видиш, какво е останало от копторите, преди да тръгнеш да се хвалиш – отвърна сухо Фарин.
Заместникът кимна утвърдително.
— Какво се случи? – попита Сери и погледна Сония.
— Фарин ще ти обясни по-късно. – Тя погледа над рамото му. Той се обърна и видя приближаващия Такан. – Някой от вас знае ли къде е Акарин? – попита тя.
Прислужникът поклати глава.
— От два часа не съм го чувал.
Сония се намръщи. Виждайки същото изражение и на лицето на Такан, Сери предположи, че каквото и да правеше Акарин, предпочиташе да го върши насаме. Какво ли беше толкова тайно, че да го крие от най-близките си довереници?
— Къде са другите ичани? – попита Фарин.
— Петима са в двореца, един обикаля наоколо – каза им Сери.
— Нека позная – рече Сония. – Този, който обикаля, е жената.
– Да.
Тя въздъхна.
— Предполагам, че ще трябва да изчакам завръщането на Акарин.
Сери се усмихна.
— Тук съм скрил един човек, с когото искам да се срещнеш.
— О, и кой ли е това?
— Магьосник. Спасих го от жената-ичани. Много ми е благодарен. Всъщност толкова е благодарен, че е готов да се предложи като примамка за следващия капан, който сме подготвили.
Сери я отведе зад купчината сандъци до малка площ, пълна см столове. В един от тях седеше ученик.
Когато те се появиха, той вдигна глава, стана и се усмихна.
— Поздрави, Сония.
Девойката го погледна смаяно. И точно както беше очаквал, тя процеди през стиснатите си зъби:
— Регин.
Глава 35
В капан
— Седни, Сония – настоя Сери. – Изчакайте тук, докато приготвя нещо за хапване.
Сония го зяпна. По всичко личеше, че той няма никакви спомени за случилото се между нея и Регин. Но Сери й намигна и тя осъзна, че той отлично го помни.
— Хайде де – каза младежът. – Сигурен съм, че имате какво да си кажете.
Сония неохотно седна. Тя погледна към Фарин, но Крадецът се беше оттеглил в единия край на стаята и обсъждаше нещо със заместника си. Такан крачеше напред-назад в другия край. Регин я погледна, наведе поглед, потърка дланите си и се прокашля.
— И така – каза той. – Уби ли вече някой от сачаканците?