Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Богове!
— Когато приключихме, капитанът каза, че искала ние да разберем, че лъжите между екипажа рушат кораба, малко по малко, и го гризат точно както ние изгризахме главната рея до последната треска.
— Ех… — Локи въздъхна и най-сетне отпи от топлото отлично вино. — Предполагам, това значи, че ще бъда подложен на по-нататъшна дисекция?
— Ела при мен на хакборда.
Локи стана — знаеше, че това не е молба.
4
— Не предполагах, че раздаването на правосъдие може да е толкова уморително — каза Езри, щом изникна до десния му лакът, както беше застанал на парапета на бакборда. На юг едната от луните тъкмо изгряваше, половин сребристобяла монета над нощния хоризонт, която сякаш лениво размишляваше дали изобщо си струва да изгрява.
— Тежък ден прекарахте, лейтенанте — усмихна се Джийн.
— Жером… — Тя постави длан над дясната му китка. — Ако още веднъж ме наречеш „лейтенант“ тази вечер, ще те убия.
— Както желаете, лей… ла… нещо-друго-а-не-лейтенант дето почва с — „лей“, честно… а освен това веднъж вече се опитахте да ме екзекутирате тази вечер. И вижте как се разви работата.
— По най-добрия възможен начин — отвърна Езри и се облегна на перилата до него. Беше без бронята си, само по тънка туника и брич до прасците без чорапи и обувки. Косата й бе свободно пусната — вълни от тъмни къдрици, които шумоляха по вятъра. Джийн усети, че бе отпуснала почти цялата си тежест върху парапета и упорито се старае да не й личи.
— Ъъ… днес попадна твърде близо до няколко остриета — отбеляза той.
— И по-близо съм била. Но ти, виж… ти си… ти си много добър боец, знаеш ли?
— Казва…
— Богове, ама че ужас! Разбира се, че си добър боец. Исках да кажа нещо много по-остроумно, честно.
— Тогава смятай, че си го казала. — Джийн се почеса по брадата и усети топъл и приятен трепет в стомаха. — И двамата можем да се престорим. Всичките, ъъ, непринудено остроумни глупости, които упражнявах пред бъчвите в трюмовете дни наред, също избягаха.
— Упражнявал си се? Хммм?
— Ами… тоя Джабрил, той е много отракан, нали? Трябва да мога да вържа две приказки, за да му привлека вниманието, нали?
— Какво?
— Ти не знаеш ли, че си падам само по мъже? Високи мъже?
— Уф, веднъж те изритах на палубата, Валора, и сега се глася да…
— Ха! В твоето състояние?
— Моето състояние е единственото нещо, което ти спасява живота в момента.
— Не би посмяла да трупаш обиди върху ми пред половината екипаж…
— Бих, разбира се.
— Да, бе. Вярно.
— Виж тая прелестна и шумна бъркотия. И да те запаля, надали някой ще забележи. По дяволите, долу в трюма на главната палуба двойки го правят, наблъскани по-натясно от копията в оръжейната. Ако тази вечер ти се приискат истински мир и покой, най-близо можеш да ги намериш на двеста-триста крачки от носа или кърмата.
— Не, благодаря, не знам как се казва „Не ме яж“ на акулски.
— Тогава значи няма мърдане, ще стоиш тук с нас. А ние достатъчно дълго чакахме вашата сган да се махне от помиярската вахта. — Тя му се ухили. — Тази вечер всички опознават всички.
Джийн се втренчи в нея, опулил очи — не знаеше нито какво да каже, нито какво да направи. Усмивката й угасна и бръчка проряза челото й.
— Жером… Нещо нередно ли правя?
— Нередно?
— Ти непрекъснато се дърпаш. Не само тялото, а и вратът. Постоянно…
— О, по дяволите — разсмя се Джийн, положи длан на рамото й и когато тя посегна да я задържи там, не можа да се удържи и се ухили малоумно. — Езри, загубих си очилата, когато ти… ни накара да плуваме, в деня, когато се качихме на борда. Аз съм, както му казват, късоглед. Правил съм го неосъзнато, но съм мърдал, за да те държа на фокус.
— О, богове! — прошепна тя. — Извинявай.
— Няма нищо. Да те държа на фокус си струва усилията.
— Не исках да кажа, че…
— Знам. — Джийн усети как нервният трепет в стомаха му се надига и изпълва гърдите и вдъхна дълбоко. — Виж днес едва не ни убиха. Майната им на тия игрички. Ще пийнеш ли едно с мен?
5