Кралство на пепелта

- Вече съм никой - обясни Едион, докато войниците им правеха път. Бойци от Гибелния легион, . Вендлин и Пустошта, елфи и Тихи асасини. - Но ти си господарят на Алсбрук. Разпрати послания по Нокс Оуен. Зов за помощ. Разпрати ги във всички посоки, до всеки, за когото се сетиш. Кажи на Нокс и другите вестоносци да се молят на колене, ако трябва, но да намерят помощ за Терасен.

Само Елин имаше такава власт, както и Дароу и съветът му, но Едион не го беше грижа.

Рен спря и той спря заедно с него, съзнавайки колко войници можеха да ги чуят насред армията. Колко от тях притежаваха елфически слух. Ендимион и Селен вече стояха на левия фланг с мрачни, изнурени лица. Бяха загубили дома си - и сега се бореха да си го върнат. Ако някой оцелееше след това сражение. Какво ли би казал баща му за него, задето най-сетне се биеше рамо до рамо с народа си?

- Ще се отзове ли някой? - попита Рен, също проумял колко уши ги слушаха, колко отчаяни лица ги гледаха, останали с тях въпреки смъртта, прииждаща откъм гърбовете им.

Едион си сложи шлема и студеният метал впи зъби в кожата му.

- Преди десет години никой не се притече. Този път някой може да благоволи.

Рен го сграбчи за ръката и го придърпа към себе си.

- Може и да няма на кого да помогнат, Едион.

- Независимо от това ги призови на бой. - Той посочи с брадичка към редиците, през които бяха минали. Илиас лъскаше мечовете си сред отряд от асасините на баща си, вперил поглед във вражеската войска. Гогов да посрещне смъртта на това снежно поле, толкова далеч от родната му пустиня. - Твърдиш, че още съм ти генерал? Ето я тогава последната ми заповед. Извикай помощ!

Нервен мускул потрепна по челюстта на Рен. Ала той отвърна:

- Разбрано.

И тръгна нанякъде.

Нямаше потребност от каквото и да било сбогуване. Така или иначе, късметът ги беше изоставил.

Едион продължи сам към фронтовата линия. Двама войници от Гибелния легион отстъпиха, за да му сторят място да мине, и Едион вдигна щита си между техните, затваряйки металната стена, която щеше да понесе първия и най-мощен удар на Морат.

Снежните вихрушки се извиваха, забулвайки в бяло всичко, намиращо се на трийсетина метра пред тях.

А костените барабани биеха още по-грохотно. Скоро земята се разтресе изпод маршируващи нозе.

Последната им битка щеше да се разиграе насред безименно поле край Флорин. Как въобще се бе стигнало дотук?

Едион извади меча си и другите войници предприеха същото. Металическият вой на остриетата се извиси над оглушителния вятър.

Моратската армия изплува като масивна черна линия сред снега.

С всяка стъпка на предните редици зад тях се показваха нови. Колко ли назад беше вещерската кула? Кога ли щяха да отприщят тъмната ѝ мощ?

Молеше се войниците му да загинат бързо и относително безболезнено. Да не изпитат много страх, преди да ги изпепелят.

Този път Гибелният легион не заблъска с мечове по щитовете си.

Чуваше се единствено тропотът на моратските войници и този на бойните им барабани.

Ако бяха тръгнали към Оринт, когато Дароу бе заповядал, щяха да оцелеят. Щяха да имат време да прекосят моста или да поемат по северния маршрут.