Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Но фактът, че Манон изобщо бе готова на подобна жертва...
Дориан заусуква кичур от сребристата ѝ коса около пръста си. Даде си секунда да я изпие с поглед.
Тя можеше да е негова съпруга, негова кралица. Вече и бездруго му беше равна, вречена по душа, огледален образ в толкова много отношения. А официалният им съюз би разкрил тази връзка пред целия свят.
Но той виждаше решетките на клетката, която щеше да се стеснява все повече и повече с всеки изминал ден. Да пречупи духа ѝ или да я превърне в нещо, което никой от двама им не искаше да познава.
- Би се омъжила за мен, само и само да помогнем на Терасен във войната?
- Елин е готова да умре, за да сложи край на конфликта. Нима е справедливо само тя да се жертва?
Това беше отговорът ѝ. Макар и несъзнателно поднесен. Жертва.
Другата ръка на Дориан намери копчетата на панталона ѝ и ги разкопча с няколко ловки движения. Разкривайки дългия, дебел белег през корема ѝ.
Дали той самият щеше да успее да се въздържи като Манон, ако се изправеше срещу баба ѝ?
Изключено.
Прокара пръсти по белега ѝ. И нагоре по корема ѝ. И още по-нагоре, карайки кожата ѝ да настръхне. Спря точно над сърцето ѝ. И долепи длан до него. Гърдите ѝ се издигаха към ръката му с всяка насечена глътка въздух.
- Прав беше - промълви Манон. - Боя се. - Тя сложи ръка върху неговата. - Боя се, че ще влезеш в Морат и няма да се върнеш същият. А аз ще трябва да те убия.
- Знам.
Подобен страх преследваше и него самия.
Тя сключи пръсти около неговите. Сякаш се мъчеше да отпечата ръката му върху препускащото си сърце.
- Би ли останал с мен, ако скрепим този съюз?
Дориан чу всяка неизречена дума.
И докосна с устни нейните. Манон простена тихо.
Той я целуна отново и този път езикът ѝ посрещна неговия, гладен и търсещ. Сетне зарови пръсти в косата му и двамата се надигнаха на колене, за да долепят телата си.
Тя пак простена и плъзна ръце надолу по гърдите му, към панталона му. Докосна го през материята и стонът му стопли устата ѝ.
Времето се завъртя бясно и на света остана само Манон - живо острие в ръцете му. Панталоните им мълниеносно се озоваха при другите им дрехи на земята и той я сложи да легне върху шалтето му.
Манон откъсна ръце от него, за да свали лъскавата корона от главата си, но той я възпря с призрачния си допир.
- Недей - процеди с гърлен глас. - Задръж я.
Очите ѝ се превърнаха в разтопено злато, клепачите ѝ натежаха и тя се загьрчи под него, отмятайки глава назад.
Устата му пресъхна от красотата, която заплаши да отнеме разума му, от изкушението, към което всеки инстинкт в тялото му се устреми. Не плътта ѝ, а предложението ѝ.
В този миг едва не се съгласи.
Обзе го такава ненаситност, такава алчност да я има цялата, че едва не се съгласи. Да, щеше да я вземе за своя кралица. За да не се сбогува никога с това, за да запази до края на дните си тази величествена, свирепа вещица.
Манон се пресегна към него, вкопчи пръсти в раменете му и Дориан се наведе над нея, превземайки устата ѝ с хищна целувка.
Едно движение на бедрата ѝ, и той се озова в нея, сред копринената ѝ топлина, която го накара да забрави за лагера около тях, за кралствата, осланящи се на помощта им.
Този път не желаеше да я докосва с призрачни ръце. Искаше я за себе си, плът до плът.
Манон отговаряше на всеки негов тласък със свой - буен и жаден. Остани, сякаш шепнеше с всеки дъх.
Дориан вдигна единия ѝ крак, притискайки се още повече до нея, и простена от съвършенството, с което си пасваха телата им. Манон погълна звука с целувка и впи ръка в задните му части, за да му покаже, че иска по-силно, по-бързо.
Дориан ѝ даде онова, което желаеше. Даде на себе си онова, което желаеше. Отново и отново, и отново.
Сякаш този миг можеше да се проточи вечно.
***
Когато накрая се откъснаха един от друг, и двамата бяха задъхани.
Манон едва движеше крайниците си, едва успяваше да си поеме въздух, забола поглед в тавана на палатката. Дориан, изцеден докрай като нея, дори не опита да проговори.
Пък и какво беше останало за казване?
Тя му беше разкрила каквото искаше. Изрекла бе от истината толкова, колкото се беше осмелила.
И сега на нейно място искреше чувство на доволство и яснота, каквото не бе изпитвала от дълго, дълго време.
Сапфирените му очи се застопориха върху лицето ѝ и Манон се обърна към него. Свали бавно короната от звезди и я сложи настрана.
После издърпа одеялата върху двама им.
Дориан дори не трепна, когато се сгуши в него, в солидната стена от мускули на тялото му.