Пророчеството на Валхала [calibre 3.18.0]

- Прекалено е стръмно! Да не съм маймуна.

- Не го ли сториш, след десет минути ще се превърнеш в радиоактивен въглен!

Бъркли светкавично си промени решението.

- Добре. Ще опитам.

Той предпазливо се прехвърли през ръба на терасата.

- Чудесно!

Жената запълзя по полегатата повърхност, докато не се озова над оръжието, хвана се за кристала и се плъзна по ръба му - беше съвсем наясно, че площта, на която трябваше да се приземи, беше малко по-широка от трийсет сантиметра и се на­мираше точно над етера...

Нямаше време за бавене. Ракетата летеше към тях. Нина пог­ледна отново надолу, изравни се с притеснително малката си цел и се пусна.

Същинското разстояние, което увисналото ѝ тяло трябваше да прелети, не беше голямо, но бе достатъчно, за да я разтресе, когато се приземи на повърхността. Тя залитна напред към без­дната. Замаха с ръце...

Движението я уравновеси, но само за момент. Тя се възполз­ва от този миг, сви коленете си, падна на четири крака и се опи­та да си поеме въздух.

Калашникът се намираше на няколко крачки от нея. Запълзя към него.

- Нина! - провикна се Каган, когато я видя какво прави. - Лок се измъква! Трябва ми прикритие!

Американката стигна до автомата. Първата ѝ мисъл беше да помогне на съпруга си, но когато погледна надолу, осъзна, че молбата на руснака е с приоритет. Лок и мъжът, който носеше пробата с етер, се изкачваха на зигзаг по наклонените кристал­ни колони. Жената нямаше чиста възможност за стрелба, два­мата мъже изникваха и се скриваха от погледа й зад други чер­ни стълбове... но тя можеше да види наемниците, които още се намираха в каверната, оръжията им бяха насочени към Каган.