Фурията на капитана

— Насаг май няма намерение да стои кротко под обсада, както се надявахме — каза Кайтай.

— Не. Той ще ни посрещне на полето, вероятно преди да успеем да се окопаем — Тави поклати глава. — Врани, много е добър.

Варг замислено изръмжа.

— Ти си го победил на лудус?

Тави хвърли бърз поглед през рамо към Варг.

— По време на примирието, за да вземе телата на неговите воини. Той ме подцени и играта му на небесната дъска не беше толкова силна, колкото можеше да бъде.

— Разбирам го — промълви Кайтай. Тя също хвърли поглед на Варг. — Аз също не бях особено впечатлена от алеранците при първата ни среща.

Варг погледна Кайтай, устата му се разтегна в усмивка, ушите му потрепваха, Тави никога досега не беше виждал канима такъв.

Те млъкнаха, тъй като групата ездачи, излязла то портите на Мастингс, бързо приближи.

Те спряха конете едва в последния момент, на няколко крачки пред тях. Предвождащият ги офицер, трибун очевидно, съдейки по по-новото му и добре комплектувано въоръжение, непохватно слезе от коня си с почервеняло от гняв лице.

— Какво имаме тук? — грубо попита той. — Най-после няколко копелета? — той рязко се обърна към мъжа с шлем на центурион с гребен и тикна пръст към земята точно пред Тави. — Центурион, искам веднага да вдигнете бесилка тук.

Тави присви очи и се спогледа с Кайтай.

Центурионът се удари в гърдите и започна да раздава заповеди на ездачите на Свободния алерански. Легионерите веднага се засуетиха и някой се появи с грубо изсечени дъски почти моментално.

От гърлото на техния канимски спътник се изтръгна тихо ръмжене, докато с присвити очи наблюдаваше разгневения трибун, но той не помръдна и си мълчеше. След миг на Тави му хрумна, че той е в същото положение по отношение на младия канимски воин, в каквото преди това се беше оказал с Варг.

Той показа превъзходството си над канима и затова цялата отговорност за действията в конфликтната ситуация лежеше върху него.

Той накара коня си да направи няколко крачки напред, а после каза:

— Извинете, трибун. Може ли да попитам какво смятате да правите?

Зачервеният трибун се обърна яростно към Тави, държейки едната си ръка на меча.

— Центурион — изрева той.

— Сър?

— Следващият път, когато осъденият заговори, погрижете се незабавно да приведете в изпълнение присъдата му!

— Тъй вярно!

За един дълъг момент Тави срещна поглед със злобните очи на трибуна, но не каза нищо. Той погледна към Кайтай. Изразът на лицето на момичето-марат не се промени, но тя леко се премести на седалката и се обърна назад, за да поправи дрехите на лежащия в безсъзнание Ерен.

Тави не забеляза никакви признаци, но беше сигурен, че тя е скрила в дланта си една от многото ками, които Ерен обикновено криеше по тялото си.

Съдейки по ушите му, Варг също го забеляза. Той погледна към младия каним, чиито уши внезапно прилепнаха към черепа му.