Съдбовният кораб [bg]

Самият капитан седеше в един от уютните столове, с изпънати напред крака и с книга в ръце. Носеше риза от мека сива вълна над тежки панталони. Дебели чорапи предпазваха краката му от студа; здравите му, мокри ботуши стояха до вратата. Малта копнееше за подобни топли, сухи, чисти дрехи. Той вдигна раздразнено поглед, докато влизаха. При вида ѝ, капитанът изстреля някакъв суров въпрос към помощника. Малта ловко се намеси, преди мъжът да успее да отговори.

— Деяри Ле-фей. Дойдох по желание на милостивия сатрап Косго да ви предложа възможност да поправите грешките си, преди да станат непоправими. — Тя срещна взора му със студен поглед и зачака.

Той я остави да чака. В нея се надигна вледеняваща увереност — беше сбъркала. Щеше да нареди да я убият и да я хвърли зад борда. Позволи до лицето ѝ да достигне единствено на студенината. Скъпоценности по пръстите ѝ, корона от цветчета, не, от плътно злато на челото ѝ. Беше тежка. Тя повдигна брадичка, за да понесе теглото ѝ и се загледа в бледите очи на мъжа.

— Милостивият сатрап Косго — вяло отвърна най-накрая мъжът. Думите му бяха ясни, без следа от акцент.

Малта кима едва забележимо в потвърждение.

— Той е по-търпелив от повечето мъже. Когато първоначално се качихме на борда, той извини липсата ви на учтивост спрямо него. Несъмнено, каза ми, капитанът е зает с всички тези мъже, които прие на борда. Има да чуе доклади и да обмисли решения. Виждате ли, сатрапът знае какво е да се командва. Каза ми: „Сдръж раздразнението си от тази обида към мен. Когато има време да подготви подобаващо посрещане, лефей ще изпрати пратеник до тази мизерна каюта, отличаваща се с малко от животинска дупка, която ми е осигурил.“ Дните си минаваха, а той ви намираше извинение след извинение. Може би бяхте болен; може би не искахте да го смущавате, докато възстановява силите си. Може би не бяхте запознат напълно с честта, която трябва да му се окаже.

— Като мъж, не се интересува особено от личните си неудобства. Какво е един гол под или некачествената храна в сравнение с трудностите, които изтърпя в Дъждовните земи? Въпреки това, като негов верен служител, аз съм обидена заради него. Той великодушно предполага, че сте му предложили най-доброто, което сте могли. — Тя направи пауза и бавно огледа стаята. — В Джамаилия от това ще излезе страшна история — тихо разсъди тя сякаш за себе си.

Капитанът се вдигна на крака. Нервно потърка носа си отстрани, после махна с ръка да освободи помощника, който все още стоеше до вратата. Мъжът се изниза незабавно и вратата се затвори плътно след него. Малта можеше да подуши острата миризма на внезапно избила пот, но външно капитанът изглеждаше спокоен.

— Историята беше толкова невероятна, че не ѝ придадох почти никаква достоверност. Този мъж наистина е сатрапът на цяла Джамаилия?

Тя рискува. Всякаква любезност изчезна от лицето ѝ, докато снижаваше глас, за да отправи обвинение.