Съдбовният кораб [bg]

— Остави ме на мира — изстена и се пресегна за одеялата.

— Ако го направя, се боя, че ще умреш, знаменити. — Тя се опита да докара интонацията, която Кеки винаги бе използвала с него. — Думите не могат да опишат колко ме натъжава да гледам как злоупотребяват с теб. Ще рискувам себе си и сама ще отида при капитана, за да протестирам. — Мисълта да излезе навън, сама, я ужасяваше, но и знаеше, че е единствената им възможност. Изрепетира думите, които се надяваше да е достатъчно смела да изрече в лицето на мъжа. — Той е глупак да третира сатрапа на цяла Джамаилия така позорно. Заслужава да умре, и честта, и името му да умрат с него.

Очите на сатрапа се отвориха по-широко и с мътен поглед се взряха изненадано в нея. Той примигна и в очите му започнаха да пламтят искри на справедлив гняв. Добре. Ако тя изиграеше ролята си добре, щеше да му се наложи и той да извърши нещо под достойнството си. Малта пое дъх.

— Дори на тази стара каца трябва да могат да ти осигурят по-добри условия! Нима капитанът пребивава в оголена стая, без каквото и да е удобство и красота? Съмнявам се. Нима яде твърда храна и пуши сламени пръчки? На какъвто и балсам за душата да се наслаждава, трябваше да предложи и на теб, когато се качи на борда. Ден след жесток ден ти изчакваше търпеливо да се отнесат към теб както подобава. Ако след това гневът на цяла Джамаилия се стовари отгоре им, само те ще са си виновни. Ти показа търпението на самия Са. Сега аз ще настоявам да поправят този позор. — Тя скръсти ръце пред гърдите си. — Коя е калсидската дума за „капитан“?

По лицето му се изписа смайване. Той пое дъх.

— Ле-фей.

— Ле-фей — повтори тя. Спря се и погледна сатрапа по-отблизо. Дали от самосъжаление или изумление, но очите му се пълнеха със сълзи. Тя го зави и подпъхна одеялата под него сякаш беше Силдин. В нея се беше разбудила странна решителност.

— Сега почивай, великолепни. Аз ще се подготвя, след което ще се погрижа да получиш отношението, което заслужава сатрапът на Джамаилия, или ще умра, докато се опитвам да го постигна. — Тя се боеше, че последната част беше истина.

Очите му отново се притвориха отпуснато и тя се изправи, за да се захване за работа. Робата, която носеше, беше същата от вечерта, в която бе напуснала Трехог. Бе успяла да я заплакне, след като се качиха на галерата. Подгъвът висеше на парцали и беше изцапан от честата употреба. Малта свали дрехата и откъсна веещите се парчета с пръсти и зъби. Разтръска я добре и изтърка най-мръсните части, преди отново да я облече. Оголваше краката ѝ от коленете надолу, но нямаше какво да се прави. Използва парчетата от робата, за да оформи дълга плитка. Вчеса косата си с пръсти, доколкото можа, след което използва сплетения плат като лента, с която да обвие главата си. Надяваше се, че като покрие косата си, ще изглежда по-голяма и че ще скрие по-голямата част от белега си. В стомната имаше малко вода. Малта използва късче плат, за да забърше лицето и ръцете си, а след това и краката и стъпалата си.