Съдбовният кораб [bg]

Кенит се засмя и приятелски разтърси рамото му.

— Е, хайде, Уинтроу. Не можем да гарантираме тяхната участ. Ако човек избере да се бие до смърт, какво се предполага да направя, че да го спра? Но както виждаш, напоследък проливаме кръв само когато сме принудени. Помисли за всички кораби, които сме пуснали да продължат по пътя си. Разбира се, робските кораби са друг въпрос. Що се отнася до тях, трябва да остана верен на всички поданици в кралството си — трябва да отидат на дъното. Не можеш да спасиш всички, Уинтроу. Някои хора са решили да бъдат убити от мен много преди да се натъкна на тях. Когато срещнем капитан Трел и Парагон, тогава ще действаме според ситуацията. Сигурен съм, че не би искал нищо повече от нас.

— Предполагам, че не. — Това беше най-доброто, което можеше да направи за тази вечер. Зачуди се дали ако беше бил сам с кораба, щеше да я накара да признае, че все още е свързана с Алтея? Алтея, помисли яростно към кораба. Знам, че я помниш. Тя те събуди от дългия ти сън; приветства завръщането ти към живот. Обичаше те. Можеш ли да обърнеш гръб на такава обич?

През кораба премина тръпка на възбуда, а шумно плискане до нея оповести завръщането на зелено-златната змия. Фигурата се обърна с присвити очи и пръхтящи ноздри, за да впери поглед в Уинтроу. Той се стегна в очакване тя да му причини болка. Вместо това обаче, Кенит го разтърси.

— Достатъчно! — сурово каза на Уинтроу. — Мислиш ли, че не мога да усетя какво ѝ причиняваш? Тя каза, че не изпитва нищо. Приеми го. — После съчувствено побутна рамото му. — Чувствата си отиват, момче. Мълния вече не е тази, която беше за теб. Защо не идеш да потърсиш Ета? Тя като че ли винаги те разведрява.