Съдбовният кораб [bg]

— Което аз мога да направя за нас? — тъпо попита тя.

— Отивай! Кажи им, че няма да търпя това. Веднага!

Малта избухна. Мразеше сълзите, които изпълниха очите ѝ и преляха надолу по бузите ѝ, докато отправяше въпроса си:

— Как по-точно да го направя? Не говоря калсидски, а и да знаех, не знам на кого да се оплача. А и едва ли тези животни ще ме послушат. В случай че не си забелязал, калсидците не изпитват голямо уважение към жените.

Той изсумтя презрително.

— Не и жени като теб. Ако Кеки беше тук, щеше да оправи нещата за нула време. Ти трябваше да умреш. Поне Кеки знаеше как да се оправя с нещата!

Беше отишъл до вратата и рязко я бе отворил. Стоеше в рамката ѝ и крещеше, за да привлече нечие внимание, докато не дойде един моряк, на когото започна да писка на калсидски. Морякът бе погледнал от сатрапа към Малта и обратно, очевидно объркан. След това се бе поклонил бегло и бе изчезнал.

— Ти ще си виновна, ако не се върне! — бе изплюл към нея сатрапът, след което се хвърли върху койката. Придърпа завивките отгоре си и я игнорира. Малта бе седнала в ъгъла на пода и се бе смръщила. Морякът не се върна.

Ъгълът се бе превърнал в нейната част от стаята. Сега седеше там, опряла гръб в стената и разглеждаше мръсните си крака. Копнееше да излезе на палубата, да вдиша чист, студен въздух, да види небето и най-вече — да разбере в каква посока плаваха. Галерата ги бе носила на север, към Калсид. Калсидският кораб, който ги бе качил, се бе отправял на юг. Но нямаше как да знае дали е продължил по курса си, или е обърнал обратно към Калсид. Да бъде пленена по този начин и да няма представа кога ще приключи пътуването им бе поредното мъчение. Принудителното безделие и скуката изпълваха дните ѝ.

Не можеше и да изкопчи някаква информация от сатрапа. От поклащането на заобления корпус на кораба му прилошаваше. Когато не повръщаше, се оплакваше от глад и жажда. Донесяха ли им храна и пиене, веднага започваше да се тъпче само за да изхвърли всичко няколко часа по-късно. С всяко хранене пристигаше и малко количество долнокачествени билки за пушене. Сатрапът сгъстяваше въздуха в малката каюта, докато Малта не се замаеше от миризмата, като през цялото време се оплакваше, че лошото качество на билките възпалява гърлото и влияе зле на главата му. Тя напразно бе настоявала да излезе за глътка въздух — всичко, което той правеше, беше да лежи на леглото и да стене или да настоява за масаж на краката или врата.

Докато сатрапът стоеше затворен в каютата, Малта също бе затворник в нея. Не смееше да пристъпи навън без него.

Тя разтърка парещите си очи. Димът от фенера ги възпаляваше. Пладнешката им трапеза вече беше разчистена. Дългите часове до вечеря се разгърнаха безкрайни пред нея. Сатрапът, противно на доброжелателния ѝ съвет, за пореден път се беше натъпкал. Сега пуфтеше с къса черна лула. Извади я от устата си, погледна я и продължи да си дърпа. Недоволното изражение на лицето му предвещаваше неприятности за Малта. Той се размърда неудобно на леглото, след което шумно се оригна.