Съдбовният кораб [bg]

— Един красив момент, съсипан завинаги — дразнеха я те, докато я сочеха.

Преди няколко нощи сънят беше бил различен. Беше толкова реален, почти като споделените видения от сънната кутия. Той бе протегнал ръце, за да хване нейните.

— Малта, протегни се към мен — бе умолявал той. — Помогни ми да те достигна. — Но дори в съня тя знаеше, че е безполезно. Беше стиснала ръце зад гърба си и бе скрила срама си от него. По-добре никога повече да не го докоснеше, отколкото да види съжаление или погнуса, изписани на лицето му. Беше се събудила ридаеща, пронизвана от сладкия му глас. Този сън беше бил най-лошият от всички.

Когато мислеше за Рейн, сърцето ѝ се изпълваше с копнеж. Тя докосна устните си, спомнила си открадната целувка, платът на воала му — мека преграда между устните им. Но всеки сладък спомен беше поръбен със стотици остри разкаяния. Твърде късно, каза си тя. Завинаги твърде късно.

Повдигна глава с въздишка и отвори очи. Така. Тя беше тук, на кораб, запътил се Са знае накъде, облечена в дрипи, с белязано лице, лишена от правата и статуса си на Търговска дъщеря и в компанията на непоносимо, самодоволно момче. Със сигурност не можеше да разчита на него да подобри положението им. Всичко, което той правеше, беше да лежи на койката и да мрънка, че не така трябва да се отнасят към сатрапа на цяла Джамаилия. Очевидно все още не беше схванал, че са пленници на калсидците.

Погледна към Косго и се опита да го погледне безпристрастно. Беше станал блед и хърбав. Сега като се замислеше, през последния ден или два дори не се беше оплаквал толкова. Вече не се опитваше да се поддържа. Когато първоначално се бяха качили на борда, се бе опитал да се погрижи за външния си вид. Без гребени или четки, сатрапът бе инструктирал Малта да среши пуснатата му коса с пръстите си. Тя го беше направила, но едва бе успяла да прикрие отвращението си. Той се беше насладил твърде явно на докосването ѝ, като бе отпуснал тялото си назад към нейното, докато тя седеше на ръба на леглото му. В гротесков флирт я бе подиграл, предричайки, че някой ден тя ще се хвали пред другите как се е грижила за сатрапа по време на трудностите му. Но той щял да разкаже на всички колко жалко се е провалила и като съвестна поданица, и като жена. Освен… И тогава бе сграбчил китката ѝ и се бе опитал да я насочи натам, където тя не би ѝ позволила да отиде. Бе се освободила рязко от него и се беше оттеглила.