Съдбовният кораб [bg]

С горчива усмивка си спомни колко внимателно се бе подготвяла за представителния бал и колко се бе измъчвала заради преправената си рокля и пантофки.

— Поведение и осанка — я бе посъветвала тогава Рейч. — Вярвай, че си красива, и всички други ще направят същото. — Не бе могла да повярва на робинята. Сега думите ѝ бяха единствената ѝ надежда.

Щом направи всичко, което можа, тя се овладя. Изправи се, вдигни глава. Представи си малки брокатени пантофки на краката си, пръстени по ръцете и корона от цветенца на главата си. Впери гневен поглед във вратата и се обърна твърдо към нея:

— Ле-фей! — изиска тя от нея. Пое дълбоко дъх, после още един. На третия се отправи към вратата, вдигна резето и излезе.

Отправи се по продълговата пътека, осветена от единствен фенер в отсрещния край. Сенките се мърдаха заедно с пламъка и правеха трудно задържането на царственото ѝ излъчване. Вървеше сред струпан товар. Многообразието му събуди подозренията ѝ. Честните търговски кораби не пренасяха такова голямо разнообразие от стоки, нито пък биха ги натрупали така безразборно. Пирати или мародери, помисли си тя, макар че те вероятно мислеха за себе си по друг начин. Беше ли сатрапът само плячка за тях, която да продадат на онзи, който предложеше най-висока цена? Мисълта почти я върна обратно в стаята. Тогава обаче си каза, че въпреки това тя пак щеше да настоява да се отнасят добре с него. Несъмнено подобна стока щеше да привлече по-добра цена, ако беше в най-доброто възможно състояние.

Малта се изкачи по късата стълба и се озова в стая, пълна с мъже. Вонеше на пот и дим. Наблизо бяха опънати хамаци, някои заети от хъркащи обитатели. В ъгъла един мъж кърпеше платнени панталони. Други трима седяха около щайга, по която бяха разпилели гвоздеи за игра. Щом влезе, всички се обърнаха, за да вперят погледи в нея. Един — рус мъж, някъде около нейните години, дръзна да се ухили. Кирливата му раирана риза беше разгърната наполовина на гърдите му. Малта вдигна брадичка и отново си напомни за блестящите пръстени и цветната корона. Не се усмихна, нито извърна поглед. Вместо това се опита да докара неодобрителния поглед на майка си, когато попаднеше на безделничещи работници.