Колелото на Осхайм [bg]

— Северът ме зове, приятелю. Пък и това не е сняг — това е снежец. На север ние…

— Танцувате голи в такива дни. Знам! Виждал съм. — Плеснах го по здравата ръка. — Ще ти го позволя… обаче се върни, чуваш ли? Като ти дойде до гуша от измръзвания по тялото и лоша храна, върни се да се стоплиш пак.

— Добре. — Той се усмихна и зъбите му се бялнаха сред щръкналата чернота на късата му брада.

— Сериозно говоря. Животът ще е прекалено скучен без твоите глупости. — Имах да кажа още, но то излетя от мен заедно с въздуха от дробовете ми, когато Хенан се стрелна нагоре по стълбите и се гушна в мен. — Ох! Полека бе! Тук има ранен герой! — Прегърнах го с една ръка и разроших червената му коса по онзи начин, който ме дразнеше толкова много, когато татко го правеше с мен. — Кара! Спаси ме!

Вьолвата се качи от лодката с по-спокойна крачка и изгледа развеселено и трима ни.

— Лодката е готова. Реката също — каза тя.

— Грижи се за тези идиоти вместо мен — казах. — Единственото, което Снори познава в Тронд, е пристанът и „Трите брадви“. А Хенан никога не е имал възможността да оцени истинския ужас на един норсхаймски град.

— Ще се погрижа да стигнат до там живи и здрави — каза тя. — След това имам да свърша някои работи.

Свих рамене и се усмихнах. Не знаех много за лодките, но това, което знаех, бе, че много често хората, които слизат от тях в края на дълго пътуване, не са същите, които са се качили.

И това беше всичко. Снори ми изкара въздуха със смазваща прегръдка с едната си ръка и Селийн ги отнесе на запад към морето.