Колелото на Осхайм [bg]

Нямах сили да помръдна. Но имах желание и въпреки всичко се раздвижих. С един последен изблик на енергия изтръгнах меча и с див замах отсякох главата на Едрис, по-скоро с късмет, отколкото с добре прицелен удар.

Тялото му остана на колене още миг, пръскайки кръв, после се катурна.

От сестра ми нямаше и помен.

Трябваше ми цяла вечност да стигна до задната стена — пълзях сантиметър по сантиметър през мръсотията, докато навсякъде около мен машините на Строителите виеха за края на света. Някак си ръката ми се сви около ключа и аз го завъртях до средното, неутрално положение.

И там, в края на всичко, се поколебах. Оставех ли ключа на Локи да довърши своето дело, щях да си гарантирам благополучно преминаване в новия свят, така желан от Синята дама. Бог. Положение, към което винаги съм се стремил — всичко това, че ѝ повече, щеше да ми бъде поднесено на тепсия. Нямаше вече да съм ненужното принцче, което се мъчи да си скалъпи някакъв живот по краищата на двора на баба си. Завъртях ли ключа обратно наляво, грамадните машини щяха да се изключат, магията да си отиде оттук и без нищо, което да го тласка напред, Колелото, завъртяно от Строителите, за да промени равновесието между желанията и реалността, щеше да се забави и евентуално да спре. Може би дори щеше да се завърти обратно и да ни върне към живота, който хората са познавали през всички онези дълги години, откакто някой глупак ни е пръснал по лицето на земята.

Но ако се вслушаш в мъдрите, ще разбереш, че според тях гибелта е отложена, не предотвратена. Мълчаливата сестра бе видяла същото това Колело да се върти под натиска на човешката жажда за власт и да разцепва всичко, запокитвайки нас, простите смъртни, към огъня и унищожението. Сега можех да се спася и да сложа край на безчет нации… или да обрека и себе си, и всички онези хора на огнена гибел след няколко кратки години. Под ръката ми ключът димеше, а машините около мен виеха и ревяха. Ключът все още се бореше с ключалката, бореше се за контрол, а машината, останала без фракталното огледало, което да обуздава енергиите ѝ, беснееше.

Множеството екрани от двете ми страни продължаваха да показват своите части от голямата картина, сякаш пробиваха стената, за да разкрият какво става в ума на машината оттатък.