Лебедова песен [bg]

Бяха я отвели в една кабинка в сграда, на която пишеше „ПРИСТИГАЩИ“. Там я бяха съблекли и една сестра в бяла престилка и маска на лицето я беше проверила с гайгеров брояч. Клетата жена беше отскочила цял метър назад, когато стрелката на брояча отиде почти до края на скалата. Сестрата беше изтъркана с някаква бяла зърнеста пудра, но броячът продължи да кудкудяка като кокошка в голяма жега. Изтъркаха я още пет-шест пъти, докато стойностите не се снижиха до приемливи нива. След всичко това медицинската сестра ѝ каза, че трябва да се отърват от мешката ѝ и посегна към нея, за да я вземе, но Сестрата я стисна здраво за врата и я попита дали животът ѝ е мил.

Двамата лекари от Червения кръст и двама армейски офицери, които щяха да приличат на бойскаути, ако не бяха изгарянията по лицата им, не успяха да ѝ отнемат мешката и накрая доктор Айкелбаум вдигна ръце и изкрещя:

— Просто изтъркайте добре проклетото нещо!

Мешката беше изтъркана няколко пъти и пудрата щедро се беше разпространила в съдържанието ѝ.

— Дръж проклетата чанта затворена, госпожа! — каза ѝ ядосан Айкелбаум. Едната страна на лицето му беше покрита със сини изгаряния и беше изгубил зрението в едното си око. — Ако те видя да я отваряш дори веднъж, отива в пещта!

На Сестрата и Пол Торсън им бяха дадени широки бели комбинезони. Повечето от хората тук ги носеха заедно с гумени ботуши. Доктор Айкелбаум ги информира, че всичкото „антирадиационно облекло“ е било раздадено преди няколко дни.

Лекарят беше нанесъл подобно на вазелин мазило върху изгарянията на лицето ѝ и беше разгледал внимателно втвърденото петно кожа точно под брадичката ѝ, което приличаше на струпей, заобиколен от четири малки, подобни на брадавици пъпки. Той намери още две брадавици на челюстта под лявото ѝ ухо и седма на клепача на лявото ѝ око. Каза ѝ, че близо шестдесет и пет процента от оцелелите имат такива образувания — най-вероятно било рак на кожата, но не можел да направи нищо по въпроса. Срязването им със скалпел, обясни ѝ лекарят, само ги карало да израстват отново, при това ставали по-големи… и ѝ показа гневния черен белег на върха на собствената си брадичка. Най-странното нещо в тези образувания било, продължи той, че се появявали само на или около лицевата зона. Не бил виждал такива под врата, по ръцете, краката или друга област на кожата, изложена на радиацията.

Временната болница беше пълна с жертви на изгаряния, с хора с радиационна болест и такива, изпаднали в шок и отчаяние. Айкелбаум ѝ обясни, че най-лошите случаи ги държали в училищната зала и нивото на смъртност при тях бил деветдесет и девет процента. Самоубийството също било основен проблем. С всеки изминал ден хората осъзнавали все по-добре мащаба на бедствието и бройката на намерените обесени на дървета се увеличавал.