Лебедова песен [bg]

— Как си днес? — попита лекарят. — Сестрата взе ли ти урина?

— Чи кък! — отвърна Робота и зарева подигравателно. — Малкият глупак има пишка, дет виси чак до Фили!

— Тук уединението не е на почит — обясни Арти, като се опита да запази достойнството си пред Сестрата. — Вземат ти пробата пред очите на Бог и на всички останали.

— Некои от женките наоколо видяха с кво разполагаш, глупако, и напрао ще се молат на колене, казвам ти!

— О, Господи! — сви се засрамен продавачът на обувки. — Ще млъкнеш ли?

— Изглеждаш много по-добре — каза Сестрата. Кожата му вече не беше сивкава и с болен вид, и макар лицето му да беше цялото в превръзки и в ярки алени изгаряния — келоиди, както ги нарече доктор Айкелбаум — според нея бузите му имаха здрав вид.

— О, да, ставам все по-красив! Един ден ще се погледна в огледалото и ще видя Кари Грант в него!

— Тука нема огледала, глупако — напомни му Робота. — Всичките се счупиха.

— Арти реагира много добре на пеницилина, който му вливаме. Благодаря на Бога, че разполагаме с него, иначе повечето от хората тук щяха да са мъртви от инфекции — обясни доктор Айкелбаум. — Все още има да извърви дълъг път, докато излезе от гората, но мисля, че ще се оправи.

— Какво ще кажеш за хлапето Бюканън? И за Мона Рамзи? — попита Пол.

— Трябва да проверя списъка, но не мисля, че някой от двамата е в критично състояние. — Лекарят огледа физкултурния салон и поклати глава. — Толкова са много, че не мога да ги запомня. — Отново погледна Пол. — Ако имахме ваксини, щях да имунизирам всички ви против бяс… но нямаме, така че не мога да го направя. Просто се молете никой от онези вълци да не е бил болен от бяс, приятели.

— Хей, док? — повика го Арти. — Кога мислиш, че ще мога да се махна оттук?

— Трябва да полежиш още поне четири-пет дни. Защо? Планираш ли да ходиш някъде?

— Аха — отвърна той, без да се замисли. — В Детройт.

Лекарят килна глава на една страна, за да погледне Арти Уиско със здравото си око.

— Детройт — повтори той. — Чух, че е бил един от първите ударени градове. Съжалявам, но не мисля, че още съществува.

— Може и така да е, но смятам да отида. Там са домът и съпругата ми. Боже, та аз израснах в Детройт! Независимо дали е бил ударен, или не, трябва да се върна и да видя какво е останало.

— Сигур е същото като във Фили — отвърна тихичко Робота. — Човече, тухличка няма здрава там.

— Трябва да се прибера у дома — настоя Арти с непоколебим тон. — Там е съпругата ми. — Той погледна Сестрата. — Видях я, да знаеш. Видях я в стъкления пръстен и тя отново беше тийнейджърка. Може би това означава нещо… Може би трябва да имам вяра, за да продължа да я търся. Може би ще я намеря… а може и да не успея, но трябва да отида в Детройт. Ще дойдеш с мен, нали?