Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Нези стоеше до огнището и ги наблюдаваше. „Не можеш да пееш, но вече можеш да говориш, Ридаг“ — помисли си тя. Той нанизваше няколко прешлена на дебел шнур през дупките на гръбначния мозък и тракаше с тях пред бебето. Без думите — жестове, благодарение на които хората бяха осъзнали колко интелигентен и схватлив е Ридаг, никога нямаше да му бъде възложена отговорната задача да бави Хартал, за да може майка му да работи, дори да седеше до нея. Каква промяна бе внесла Айла в живота на Ридаг! Тази зима вече никой не изразяваше съмнения относно принадлежността му към човешкия род, освен Фребек, но Нези беше сигурна, че той го прави повече от инат, отколкото по убеждение.
Айла продължи да се бори с шилото и сухожилието. Ех, само да можеше да вкара тънките конци в дупката и да ги изкара от другата страна! Опита се да го направи както Диджи и беше показала, но това беше умение, което идваше с дългогодишна практика, а тя беше още много далеч от него. В пристъп на безсилие тя пусна в скута си парчетата, на които се упражняваше и се загледа в другите, които правеха мъниста от бивник.
С остър удар по мамутския бивник под съответния ъгъл се отцепваше доста тъничко извито парче. В големия отломък се прокарваха канали с длето като се изчукваше линия и се минаваше няколко пъти по нея, докато се получеше процеп в големите парчета. Изпилваха ги и ги дялкаха във формата на грубички цилиндри с помощта на рендета и ножове, с които се смъкваха Дълги извити стружки, после ги заглаждаха с пясъчник, който-се държеше мокър, за да бъде по-абразивен. Използваха остри кремъчни резци, назъбени като трион и надянати на дръжки, за да разрежат бивниковите цилиндърчета на малки отрязъци, след което ръбовете им се заглаждаха.
Последният стадий беше да се направи дупка в центъра, след това да се нанижат на шнур, или да се пришият на дреха. Това се правеше със специален инструмент. В края на дълъг тесен прът, идеално прав и гладък, се вкарваше кремък, който беше грижливо заострен от умел майсторка сечива. Върхът на ръчната дрелка се поставяше точно в центъра на малък дебел бивников диск и след това, подобно на процеса на добиване на огън, прътът се въртеше в дланите напред-назад и се натискаше надолу докато се пробиеше дупката.
Айла наблюдаваше как Трони върти пръта между дланите си като се стараеше да пробие дупката както трябва. Мина и през ума, че хвърлят много труд, за да направят нещо, от което няма явна полза. Мънистата с нищо не допринасяха за осигуряването или приготвянето на храна, нито за увеличаване на ползата от облеклото, към което се пришиваха. Но тя постепенно започна да разбира защо мънистата се ценяха толкова много. Лъвското огнището не би могло да си позволи да отдели толкова време и усилия, без да е подсигурено с топлина, удобство, както и с необходимата храна. Само една задружна, добре организирана група би могла да предвиди и складира за продължителен период достатъчно средства за съществуване, така да си осигури свободното време за правене на мъниста. Ето-защо, колкото повече мъниста носеха, толкова повече внушаваха идеята, че Бивакът просперира, че е желано място за живеене и че другите биваци трябва да им признаят по-висок статус и да им окажат по-голямо уважение.
Тя взе кожата и костеното шило от скута си и разшири последната дупка, която беше направила, след това се опита да мушне конеца в дупката с шилото. Успя да го прекара и го издърпа от другата страна, но не се получи стегнатия шев, който Диджи докарваше. Тя пак вдигна очи обезкуражена и видя как Ридаг прокарва въженце през естествената дупка на един прешлен. Взе друг и пъхна в отвора му коравото въженце.
Айла пое дълбоко дъх и отново се захвана с работата си. „Не е кой знае колко трудно да се вкара острието в кожата“ — помисли си тя. Тя успя да прекара почти цялата кост през дупката. Де да можеше да върже конеца за Костта, щеше да стане толкова лесно…
Тя спря и огледа внимателно костта. После вдигна поглед и видя как Ридаг завърза краищата на връвта и разклати костената дрънкалка пред Хартал. Загледа се как Трони върти дрелката между дланите си, после се обърна и видя как Фрали заглажда бивниково цилиндърче в жлеба на парче пясъчник. Затвори очи и си спомни как Джондалар правеше остриета на копия от кост в нейната долина миналото лято… Отново погледна костеното шило за шиене.
— Диджи! — извика тя.
— Какво? — попита стреснато младата жена.
— Мисля, че намерих начин да го направя!
— Какво да направиш?
— Да прекарам конеца през дупката. Защо да не направим дупчица в задния край на костта с остър връх и след това да прекараме през нея конеца? Също както Ридаг прекара въженцето през тези прешлени. След това можем да прекараме костта през кожата и конецът ще я последва. Как мислиш? Дали ще стане? — попита Айла.