Мечът на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечът на Шанара». Краткое содержание книги:
Господарят на Магиите и Носителите на Черепи са носители на могъщо зло и се опитват да превземат този свят.
Срещу тях застава Ший — последният оцелял наследник на рода Шанара. За да успее, трябва с цената на всичко да открие легендарния Меч на Шанара…
И изведнъж му проблесна. Входът не беше през стените, а през средата на пода! След като потисна желанието си да изкрещи от радост, джуджето се втурна към касите с вино, върху които вече два пъти тази вечер беше сядал случайно. Напрегна почти с нечовешки усилия яките си мускули и успя да изтика настрани няколко от тежките варели, най-после пред очите му се показа покриващата входа каменна плоча. Потъналото в пот джудже сграбчи желязната халка, прикачена в единия край на плочата и я затегли, пъшкайки на глас Чу се стържещ звук и бавно камъкът се отмести, огромната плоча се надигна и падна тежко встрани. Хендъл се взря напрегнато в тъмната дупка и протегна светещия слабо факел в плесенясалите дълбочини. Имаше стари каменни стълбища, влажни и покрити с зелен мухъл, които чезнеха в тъмнината. Вдигна светлината над себе си и започна да се спуска в забравената тъмница, като се молеше да не допуска втора грешка.
Почти веднага усети как пронизващият студ на застоялия въздух се проникна през дрехите му до топлата кожа под тях. Когато плесенясалият въздух, който едва се дишаше, го блъсна в ноздрите, той присви с отвращение носа си и заслиза по-бързо. Тези затворени, подобни на гробници дупки, го плашеха повече от всичко друго на света. Започна да се пита дали не е сглупил, когато реши да поеме риска и да влезе в древната тъмница. Но ако Балинор наистина беше зазидан в това ужасно място, рискът си струваше. Хендъл никога не би изоставил приятелите си. Стигна до края на стълбите и видя един единствен коридор. Докато напредваше бавно през влажния мрак, забеляза при слабата светлина на факлата, железни врати, вградени на равни интервали в солидния камък на стените от двете страни. Тези древни, ръждясали железни плочи нямаха прозорци и бяха здраво затворени с огромни метални панти. Това беше тъмница, която би ужасила всяко живо същество — редица от килии без прозорци и без светлина, където животът на хората можеше да бъде зазидан и забравен, все едно са мъртви.
След унищожителните войни в продължение на много години джуджетата бяха живели по този начин, за да оцелеят и бяха излезли полуслепи в един почти забравен свят на светлина. Този ужасен спомен се беше загнездил в паметта на много поколения джуджета и беше насадил у тях един инстинктивен страх от неосветените затворени пространства, от който те никога нямаше да се освободят напълно. Сега Хендъл изпита този страх, също толкова натрапчив и омразен, както лепкавият студ на дълбините на земята, в която тази древна гробница беше изкопана.
Като потисна надигащата се вълна на ужас, непоколебимият боец проучи първите няколко врати. Резетата продължаваха да си стоят на място, а металът беше покрит с пластове от прах и непокътнати паяжини. Докато минаваше бавно край редицата от зловещи железни врати забеляза, че нито една от тях не беше отваряна от много години. Вече беше забравил броя на вратите, които беше преброил, а мрачният коридор сякаш продължаваше безкрайно в тъмнината. Прииска му се да извика, но викът му можеше да се върне обратно през отворения вход и да стигне до стаите горе. Погледна неспокойно зад себе си и установи, че вече не вижда нито входа, нито стълбите. Заскърца със зъби и заруга тихо, за да си вдъхне увереност, която вече започваше да го напуска. После продължи напред, като внимателно се взираше във всяка врата, покрай която минаваше и търсеше следи. Изведнъж, за най-голяма негова изненада, чу неясен шепот на човешки гласове в дълбоката тишина.
Замръзна неподвижно на мястото си като статуя и се вслуша напрегнато, притеснен, че слухът му може би го лъже. Но гласовете отново се чуха. Бяха слаби, но нямаше никакво съмнение, това бяха гласове на хора. Бързо тръгна напред, мъчейки се да следва звука. Но гласовете както внезапно се бяха появили, така внезапно и изчезнаха. Хендъл отчаяно огледа вратите от двете страни. Едната беше затворена и ръждясала, но на другата имаше пресни драскотини по метала, а прахът и паяжините липсваха. Резето беше смазано, явно беше използвано скоро! Джуджето бързо го бутна, изтегли го и отвори масивната врата. После протегна факлата пред себе си и светлината падна рязко върху три смаяни, полузаслепени фигури, които се надигнаха олюлявайки се, за да видят кой е новият неканен гост.