Мечът на Шанара

Хендъл вървя много часове, докато стигне до Тирзис защото този път пътуването беше бавно и опасно. Горите гъмжаха от гноми ловци, чиято задача беше да не допускат никаква връзка между градовете на Калахорн. Неведнъж Хендъл беше принуждаван да се крие и да изчаква отминаването на някой голям патрул и неведнъж му се налагаше да се отдалечава много от пътя си и да заобикаля, за да не попадне на някои силно охранявани наблюдателни постове. Патрулите бяха поставени много по-нагъсто, отколкото в Драконовите зъби. За каления воин от границата това показваше, че нападението щеше да бъде осъществено скоро. Ако хората от Северната страна възнамеряваха да ударят Варфлийт до един-два дни, то и Тирзис щеше да бъде нападнат по същото време. По-малкият островен град Керн може би вече беше паднал. Призори джуджето успя да премине през последната линия от патрули и наближи равнините над Тирзис. Опасността от гномите беше зад гърба му, оставаше заплахата да бъде открит от злия Стенмин или от подведения Паланс. Срещал се беше няколко пъти с Паланс, а Стенмин беше виждал само веднъж. Въпреки това по-разумно щеше да бъде да избягва да привлича вниманието на когото и да било от тях.

Хендъл влезе в пробуждащия се Тирзис прикрит, сред множеството търговци и пътници. След като мина Външната стена той обикаля няколко часа из почти обезлюдените казарми на Граничния легион, говори с войниците там и търсеше някаква следа от приятелите си. Накрая успя да научи, че преди два дни били пристигнали в града по залез слънце и отишли право в двореца. Не били виждани отново, но имало достатъчно основания да се смята, че Балинор посетил за малко баща си и после си тръгнал. Той знаеше какво означава това и докато беше светло се настани близо до двореца за да наблюдава и търси някакви следи от приятелите си, Хендъл забеляза, че дворецът е силно охраняван от войници, които носеха знака на сокола, знак, който той не познаваше. Имаше войници на главната врата и в целия град и всички те бяха със същия знак. Явно беше, че те бяха единствените военни части в целия Тирзис на действителна служба в момента. Дори да откриеше Балинор жив и да успееше да го освободи, никак нямаше да е лесно да си върнат контрола върху града и да съберат отново Граничния легион. Джуджето не чу да се споменава нещо за нахлуване от север и му се стори, че хората изобщо не знаеха за опасността, която ги грози. Хендъл не можеше да повярва, че дори човек, толкова объркан и подведен като Паланс Букхана, би отказал да подготви града за отбрана срещу ужасната заплаха. Ако Тирзис паднеше, по-младият син на Рул Букхана нямаше изобщо да има трон. Хендъл подробно изучи терена на главния парк под моста на Сендик. Когато се стъмни, той започна настъплението си срещу охранявания дворец.

Сега се спря за миг в тъмната стая. Намираше се в малка библиотека. Стените бяха опасани с лавици с книги, които бяха грижливо подредени и описани. Това беше личната библиотека на фамилията Букхана, лукс в тези времена, когато се пишеха толкова малко книги и разпространението им беше ограничено. Великите войни почти унищожиха литературата по цялата земя, а в тежките години на отчаяние и безнадеждност след тях не се пишеше почти нищо. Притежаването на лична библиотека и възможността да седнеш и да четеш в свободното си време някоя книга беше привилегия, която малцина имаха, дори и в най-просветените общества на четирите земи.