Мечът на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечът на Шанара». Краткое содержание книги:
Господарят на Магиите и Носителите на Черепи са носители на могъщо зло и се опитват да превземат този свят.
Срещу тях застава Ший — последният оцелял наследник на рода Шанара. За да успее, трябва с цената на всичко да открие легендарния Меч на Шанара…
Странната фигура се стрелна полуприведена към тъмното прикритие на огромна върба. Спря се задъхано под разперените клони на грамадното дърво, когато чу шума на приближаващи се гласове. Вслуша се внимателно и след малко заключи, че това беше най-обикновен разговор на хората от охраната, които правеха редовните си обиколки. Изчака известно време. Едрото му тяло беше така плътно прилепнало към ствола на дървото, че изобщо не се виждаше от разстояние повече от няколко фута. Часовите се появиха след няколко секунди, продължиха да си говорят спокойно, докато минаваха през смълчаните градини, и после изчезнаха. Странникът остана предпазливо още няколко минути, после започна да изучава огромната тъмна постройка сред градините — високия, древен палат на кралете на Калахорн. Няколко осветени прозореца нарушаваха тъмнината на масивната каменна сграда и хвърляха струи светлина в безлюдните градини. Отвътре се носеха слаби, далечни гласове, но не се разбираше чии са.
Неканеният гост се стрелна към сенките на постройката и спря за миг под малък затъмнен прозорец в един отдалечен край. Яките му ръце се заеха припряно със старото резе, задърпаха и заразхлабваха халките. Най-накрая със силно прищракване, което сякаш прокънтя оглушително наоколо, резето поддаде и прозорецът тихо се отвори навътре. Без да чака да разбере, дали патрулиращата стража е чула шума от насилственото му влизане, той се шмугна бързо през малкия отвор. Докато затваряше прозореца, слабата светлина на заоблачената луна освети за миг широкото решително лице на страховития Хендъл.
Стенмин беше допуснал сериозна грешка, като затвори Балинор и двамата братя елфи. Първоначалният му план беше прост. Старият Шийлън беше обезвреден почти в момента, в който се раздели с Балинор. Така че той беше лишен от възможността да предаде инструкциите на принца и да предупреди приятелите си за залавянето му. След като Балинор и двамата братя елфи, единствените му спътници при влизането му в град Тирзис, бяха затворени и след като най-близките приятели на принца, Акгьн и Месалин също бяха затворени, изглеждаше, че никой друг в града не можеше да създаде някакво сериозно затруднение. Вече се разпространяваше слухът, че Балинор дошъл на кратко посещение и вече си бил отишъл. Върнал се бал обратно при групата на Аланон, човекът, който бил враг и заплаха за земята на Калахорн, както Стенмин беше успял да убеди Паланс Букхана и повечето жители на Тирзис. Ако някой друг приятел на Балинор се появеше и се позаинтересуваше за внезапното напускане на човека от границата, той щеше да дойде първо в двореца и да говори с брат му, който сега беше кралят, така че щеше да бъде много лесно да се отърве тихомълком от него. Несъмнено нещата щяха да се развият точно така с всеки друг, но не и с Хендъл. Мълчаливото джудже вече познаваше коварните прийоми на Стенмин и подозираше, че той държи здраво в ръцете си объркания Паланс. Хендъл знаеше, че преди да разкрие присъствието си, е по-добре да разбере какво всъщност се беше случило на изчезналия му приятел.
Едно странно стечение на обстоятелствата го беше довело до Тирзис. Когато се раздели с Балинор и братята елфи до гористата местност северно от крепостта, той възнамеряваше да отиде направо в град Варфлийт на запад и оттам да продължи и да се върне в Кълхейвън. Върнал се веднъж в родната си земя, той щеше да помогне за мобилизацията на армиите на джуджетата за защита на южните територии на Анар срещу очакваното нашествие на Господаря на магиите. Цяла нощ вървя през горите северно от Варфлийт и на сутринта влезе в града. Веднага се обади на стари приятели и след кратък разговор легна да спи. Събуди се следобед, и след като се изми и хапна, се приготви да тръгне за дома си. Още не беше стигнал до портите на града и една група от одърпани и олюляващи се джуджета го спряха на улицата и настояха да отидат в съвета. Хендъл се съгласи и по пътя разпита едно от тях, което познаваше, какво се е случило. За негов ужас научи, че огромна сила от троли и гноми напредва директно към град Варфлийт от Драконовите зъби и щяла да нападне на следващия или на по-следващия ден. Джуджетата бяха част от патрула, който беше забелязал многочислената армия и се беше опитал да се промъкне край нея, за да предупреди хората от Южната земя. За нещастие ги видели и повечето от тях били избити в ожесточена битка. Само тази малка групичка успяла да стигне до нищо неподозиращия град.