Дом на вериги
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дом на вериги». Краткое содержание книги:
Така започва величавата нова глава на „Малазанска книга на мъртвите“ — епично сказание за война, интрига, магия и измяна. Стивън Ериксън е един от най-оригиналните, надарени с богато въображение разказвачи в съвременното фентъзи.
Тайст Лиосан бяха вдигнали стана си наблизо: външни постове, барикади от тухли и хоросан, шатрите на три крачки една от друга, конете вързани — прилежност и благоразумие, граничещи с безумството.
— От друга страна — продължи след малко Трул, без да откъсва очи от Лиосан, — може би вашата раса наистина сте велики мислители. Същества, способни да разрешат всякаква загадка. Притежаващи най-верните отговори… стига да мога да поставя правилните въпроси. Колкото и да съм благодарен за приятелството ти, Онрак, длъжен съм да призная, че ви намирам за ужасни.
— Ужасни. Да. Такива сме.
— И твоите приятели се канят да разчленят това, което е останало от тебе, щом се върнем в родния си свят. Ако бях на твое място, тутакси щях да побягна към хоризонта.
— Бягство? — Онрак се замисли и кимна. — Да, точно това направиха ренегатите — онези, които гоним. И да, вече ги разбирам.
— Не само са бягали — каза Трул. — Намерили са някого, или нещо друго, на което да служат, на което да посветят верността си… докато за теб, поне засега, тази възможност е недостъпна. Освен ако не избереш тези Лиосан, разбира се.
— Или теб.
Трул го изгледа стъписано, след което се ухили.
— Много смешно.
— Разбира се — добави Онрак, — Монок Очъм ще погледне на нещо такова като на престъпление, не по-различно от онова, което извършиха ренегатите.
Т’лан Имасс вече почти бяха привършили с приготовленията си. Гадателят описа в засъхналата кал кръг с диаметър от двайсет крачки с помощта на заострено ребро от бедерин, след това пръсна вътре семена и облачета спори. Ибра Голан и двамата му воини бяха издигнали подобие на наблюдателен камък — дълга купчина печени тухли от рухнала стена — на десетина крачки от кръга и го дооправяха под объркващата светлина на двете слънца, под указанията на Монок Очъм.
— Това няма да е лесно — отбеляза Трул, докато гледаше как Т’лан Имасс наместват изправения камък. — Предполагам, че ще си задържа кръвчицата още малко.
Онрак бавно извърна обезобразената си глава и погледна Тайст Едур.
— Ти си този, който трябва да бяга, Трул Сенгар.
— Твоят гадател на кости обясни, че ще трябват само една-две капки.
„Моят гадател на кости… вече не е мой.“
— Така е. Стига всичко да мине добре.
— Че защо да не мине?
— Заради Тайст Лиосан. Куралд Тирлан — така наричат те своя лабиринт. Сенешал Джоруд не е чародей. Той е воин-жрец.
Трул се намръщи.
— Същото е и за Тайст Едур, моя народ, Онрак…
— И като такъв, сенешалът трябва да се преклони пред силата си. Докато един чародей властва над силата. Във вашия подход има отчаяние, Трул Сенгар. Вие приемате, че силата ви я дава някой благоразположен дух. Ако този дух бъде узурпиран, няма и да го разберете. И тогава се превръщате в жертва, в инструмент, манипулиран, за да служи на неведоми цели.
Онрак замълча, загледан в Тайст Едур. Видя как смъртна бледнина отне живота от очите на Трул, видя ужаса, изписан на лицето му, щом разбра истината в думите му. „Дадох отговор на въпрос, който все още не си задавал. Уви, това съвсем не ме прави всезнаещ.“
— Духът, който дава на сенешала силата му, може да е покварен. Няма как да се разбере… докато не се развихри. А дори и тогава злонамерените духове са много ловки в криенето. Онзи с името Оссерик е… изгубен. Озрик, както го знаят хората. Не мога да кажа кой е източникът на знание за Монок Очъм по този въпрос. Така че ръката, стояща зад силата на сенешала, вероятно не е Оссерик, а някоя друга същност, скрита зад маската и под името Оссерик. Но тези Тайст Лиосан продължават, в неведение.
Ясно беше, че Трул Сенгар, поне засега, не можеше нито да отвърне с нещо, нито да зададе въпроси, така че Онрак просто продължи, учуден от внезапно обзелата го словоохотливост.
— Сенешалът спомена за техния лов. Преследването на нарушители на огнения им лабиринт. Но нарушителите не са ренегатите, които преследваме ние. Куралд Тирлан не е запечатан лабиринт. Всъщност той е разположен близо до нашия Телланн, защото Телланн извлича от него. Огънят е живот и животът е огън. Огънят е войната срещу студа, убиецът на леда. Той е нашето спасение. Гадателите на кости са използвали Куралд Тирлан. Сигурно и други са го правили. Никога не се е мислило, че такива прониквания може да се окажат повод за враждебност от страна на Лиосан. Защото изглеждаше, че не съществуват никакви Тайст Лиосан. Сега Монок Очъм премисля това. Неизбежно е да го премисля. Откъде са Тайст Лиосан? На какво разстояние — колко далече — е родният им свят? Защо едва сега са изпитали негодувание? Какво точно цели онзи, който се крие под маската на Оссерик? Къде…