Пробуждането на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Демонови войни #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пробуждането на демона». Краткое содержание книги:
Никой няма да остане незасегнат.
Две сирачета, изгубили всичко скъпо след нападение на гоблини в пограничните земи, и единственият останал праведен монах повеждат битка, разкъсвани между отчаянието и съдбата си, не само за собственото си оцеляване, но и за бъдещето на всички хора и елфи.
А на един далечен остров от небето се изсипва дъжд от разноцветни магически камъни, криещи в себе си неподозирана мощ — ключът към победата на доброто… или на злото. Молете се те да не попаднат в погрешни ръце!
Дали щях да обработвам земята и да ходя на лов, както правеше моят баща? Дали щях да се оженя за Пони, да имаме деца, да остареем заедно?
Какъв ли щеше да изглежда светът в очите на Елбраян Уиндон, ако не прекарал всички тези години в Андур’Блау Иннинес?
Ала именно там е проблемът, чичо Мейдър. Защото няма как да знам, мога само да предполагам, а всяка догадка неизбежно ще бъде повлияна от действителността на сегашния ми живот. Навярно щях да съм по-щастлив, ако Бог ми отредил друг път, съществувание като това на Олван. Бих дал всичко, за да може жителите на Дъндалис — майка ми и баща ми, родителите на Пони, всички останали — да бяха избегнали жестоката си съдба; бих дал всичко гоблините никога да не бяха идвали при нас!
Ала какво би означавало тока за мен? Душевен покои, предполагам, душевен покои и живот с Пони — съдба, която всеки би пожелал.
Въпреки тока, не мога току-така да забравя или да омаловажа годините, прекарани с Туел’алфарите, елфическите приятели, които превърнаха момчето Елбраян в мъжа Елбраян. Елфическите приятели, които създадоха Нощната птица, за да стане светът (или поне така се надявам) както и аз (в тока съм сигурен) по-добър. Погледна ли през техните очи, разбирам, че съм се научил да оценявам нещата около мен по друг, различен и ведър начин, които никога не бих познал, ако гоблините не бяха дошли в Дъндалис, ако елфите не ме бяха спасили и отвели в своята долина. Благодарение на трагедията се научих да разбирам живота и да го обичам повече отпреди. Благодарение на трагедията се превърнах в мъжа, който съм, мъжът, които гледа на света не само като човек, но и като елф.
Тока е вината ми, чичо Мейдър, защото каква е причината да бъда избран точно аз, а не някои друг — Олван или Шеин Макмайкъл, Пони или Карли дан Обри? Това е вината ми и когато гледам Пони, така красива, така прекрасна и непокорима, изпитвам още по-силна болка, отново си спомням за онези, които умряха и си задавам въпроса какво ли би могло да бъде и дали наистина предпочитам онзи изгубен път.
За Пони е дори по-тежко. Аз, Дъндалис, познатите места извадиха на повърхността спомените, от които тя е бягала досега. Почти не съм я виждал, откакто двамата с Авелин я спасихме от Куинтал.
Избяга ме, знам тока и не и се сърдя. Трябва и време — всичко се завърна прекалено бързо, а тя трябва да се пребори с много спомени за страдание и болка.
Всички в Дъндалис са мъртви, с изключение на нас двамата. Ние обаче оцеляхме, продължихме да живеем и след онзи ужасен ден, имахме тежки мигове, но и много радости, а сега, когато отново сме заедно, бъдещето изглежда още по-примамливо. И въпреки това, щастието ни…
Щастието ни, чичо Мейдър, е примесено с чувство за вина. Аз не мога да спася Пони от агонията на нейните спомени, тя не може да ме избави от моята.
Единственото, на което се надявам, е тя да успее да приеме съдбата си и да поиска да продължи напред.
Знам го от мига, в който я видях отново. Обичам я, чичо Мейдър, обичам я така, както я обичах и там, на хълма, в онзи съдбоносен ден. Обичам я и светът би бил безкрайно по-прекрасен, ако можех да я взема в обятията си и отново да усетя нежния й дъх.