Кладенецът на възнесението

Демоа замълча. Елънд се справяше отлично за човек в неговата деликатна позиция. За съвсем кратко време бе преживял покушение и сваляне от власт, а в града цареше хаос. Сет продължаваше да държи Цитаделата Хастинг, армията му бе заела позиция за атака на града. Лутадел беше като човек с опрян в гърлото нож. Всяко движение нараняваше кожата.

„Не мога да направя почти нищо по въпроса сега — мислеше Елънд. — Трябва да се погрижа хората да не измрат от студ през идващите мразовити нощи“. Усещаше ледените тръпки въпреки наметалото, дрехите и дневната светлина. В Лутадел имаше много хора, но ако събереше достатъчно голяма група за разрушаването на сградите, може би щеше да им помогне.

— Милорд?

Елънд се обърна. Към него се приближаваше нисък мъж с мустаци.

— А, Фелт — рече той. — Имаш ли новини? — Мъжът работеше над проблема с отровената храна и най-вече над въпроса как врагът е проникнал в града.

— Имам, милорд. Разпитахме бегълците с помощта на Размирител, но не постигнахме нищо. И тогава се замислих. Използването на бежанци е твърде очевиден способ. Непознати в града? Естествено, че те ще са първите заподозрени. Реших, че е много по-вероятно онзи, който го прави, да прониква в града и после да го напуска.

Елънд кимна. Бяха проследили внимателно войниците на Сет в Цитаделата Хастинг, но никой от тях не будеше подозрения. Друга възможност беше Мъглородният на Страф, но Вин не вярваше той да стои зад отравянето. Елънд се надяваше, че следата — стига да я намерят, разбира се — ще ги отведе до човек в неговия дворец, може би до кандрата или до неин помощник.

— И? — подкани той Фелт.

— Разпитах хората, които сноват из катакомбите, милорд. Не мисля, че можем да виним тях.

— Катакомбите?

— Тунели, които водят извън града, милорд.

— Че има ли такива? — учуди се Елънд.

— Разбира се, милорд. По времето на лорд Владетеля скаа крадците не са имали много възможности да напускат градовете. Всички, които влизали или излизали от града, били подлагани на разпити. Ето защо били изобретени други начини за движение. Някои вече са изоставени — като спускането и вдигането на хора с въжета от стените. Други продължават да функционират и се използват от шпионите. Когато отровиха първия кладенец, водачите от катакомбите се изплашиха, че ще ги подгоните. Оттогава разрешават на хората само да напускат града.

Елънд се намръщи. Не знаеше как да реагира на това, че някои хора са нарушили заповедта му, забраняваща всякакво излизане от Лутадел.

— След това — продължи Фелт — отидох при реката.

— Мислехме го — прекъсна го Елънд. — Но решетките, които запречват коритото при стената, са непокътнати.

Фелт се усмихна.

— Това е така. Пратих няколко души да се спуснат на дъното и те откриха, че отдолу решетката е заключена с катинари.

— Какво?!

— Някой я е прерязал, милорд — обясни Фелт. — А след това я е заключил, за да не буди подозрение. Затова пък може да влиза и излиза когато пожелае.