Кладенецът на възнесението

— Всичко е наред, Сейзед — прекъсна го Елънд и вдигна ръка. — Тя просто проверяваше докъде съм се върнал в предишната си неувереност.

Тиндуил сви рамене.

— Дочух слухове, че обикаляте по коридорите на двореца като изгубено дете.

— И това е вярно — потвърди Елънд. — Но не означава, че съм изгубил напълно самоуважението си.

— Чудесно — рече Тиндуил и кимна към едно кресло. — Разполагайте се, ако благоволите.

Елънд също кимна и придърпа креслото по-близо до двамата.

— Нуждая се от съвет.

— Дадох ви всичко, което имах — заяви Тиндуил. — Дори повече, отколкото трябваше. Защото с оставането си тук показвам, че избирам определена страна.

— Аз вече не съм крал — напомни й Елънд. — Така че не представлявам никаква страна. Аз съм само човек, който търси истината.

Тиндуил се усмихна.

— Да чуем въпроса тогава.

Сейзед следеше разговора с очевиден интерес.

„Зная какво ти е — помисли си Елънд, сякаш му отговаряше. — Аз също не разбирам добре нашите отношения с Тиндуил“.

— Ето какъв е проблемът — рече той. — Изгубих трона, защото не пожелах да излъжа.

— Обяснете — подкани го Тиндуил.

— Имах възможност да прикрия част от закона. И тогава Съборът отново щеше да ме посочи за крал — в последния момент. Вместо това им казах истината, но това ми костваше короната.

Не съм изненадана — рече Тиндуил.

— Така и предполагах — отвърна Елънд. — Въпросът е: смяташ ли, че постъпих глупаво?

— Да.

Елънд поклати глава.

— Но не това ви костваше трона, Елънд Венчър — продължи Тиндуил. — Този момент е дребен в сравнение с мащабния ви провал. Изгубихте трона, защото не заповядахте на армията си да опази града, защото по ваше настояване Съборът получи прекалено голяма власт и защото не прибягнахте до убийци и други методи за потисничество. Накратко, Елънд Венчър, изгубихте трона, защото сте добър човек.

Елънд я гледаше втренчено.

— Излиза, че не може да си едновременно човек, който се вслушва в собствената си съвест, и добър крал?

Тиндуил се намръщи замислено.

— Лорд Венчър, въпросът ви е стар като света — заговори тихо Сейзед. — Въпрос, който преди вас са задавали монарси, свещеници и обикновени хора. Но не зная дали има отговор.

— Трябваше ли да излъжа, Сейзед? — попита го Елънд.

— Не — отвърна усмихнато Сейзед. — Може би друг би постъпил точно така на ваше място. Но човек трябва да е последователен. Вие взехте своето решение и ако бяхте изменили на самия себе си в последния момент — ако бяхте излъгали, — щяхте да постъпите противно на природата си. По-добре е за вас, че избрахте това решение, макар че изгубихте трона.

Тиндуил продължаваше да се мръщи.

— Нямам нищо против идеалите му, Сейзед. Но какво ще кажеш за народа? Ами ако много хора измрат само защото Елънд не може да озапти собствената си съвест?

— Тиндуил, не искам да влизам в спор с теб. Моето мнение е, че той постъпи правилно. Негово право е да следва съвестта си и да очаква от провидението да запълни цепнатините, създадени от сблъсъка между морал и логика.