Кладенецът на възнесението
- Автор: Сандърсън Брандън
- Серия: Mistborn #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-146-7
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кладенецът на възнесението». Краткое содержание книги:
„Провидението“.
— Имаш предвид бог — рече Елънд.
— Именно.
Елънд поклати глава.
— Сейзед, какво е бог, ако не изобретение на принудителите?
— Защо избрахте този път, Елънд Венчър?
— Защото го смятам за правилен.
— И кое го прави такъв?
— Не зная — въздъхна Елънд и се облегна назад. Видя неодобрителния поглед на Тиндуил от позата му, но го пренебрегна. Вече не беше крал и можеше да седи както си иска.
— Говориш за бог, Сейзед, но ти самият не проповядваш ли стотици различни религии?
— Триста, ако трябва да сме точни.
— И в коя от тях вярваш?
— Във всичките.
Елънд поклати глава.
— В това няма никакъв смисъл. Разказвал си ми за пет-шест, което е достатъчно, за да стигна до извода, че не си приличат.
— Не е моя работа да правя преценки, лорд Венчър — отвърна усмихнато Сейзед. — Аз само ги съхранявам.
Елънд въздъхна. „Свещеници… Понякога да говориш със Сейзед е все едно да говориш с принудител“.
— Елънд — рече Тиндуил с поомекнал глас. — Струва ми се, че подхождате към проблема от погрешна страна. Сейзед има право. Останали сте верен на своите убеждения, а това е кралска черта.
— А сега какво да правя?
— Каквото пожелаете — отвърна Тиндуил. — Никога не съм ви давала директни съвети. Само ви информирах как са постъпвали хората на ваше място преди вас.
— И какво са правили те? — попита Елънд. — Тези велики водачи, как са действали в моето положение?
— Безсмислен въпрос — отвърна тя. — Не биха се озовали в подобно положение, защото не биха допуснали да изгубят титлите си.
— За това става въпрос, нали? — Елънд я погледна в очите. — За моята титла.
— Нали точно това обсъждаме? — отвърна с въпрос Тиндуил.
Елънд не отговори. „Какво според теб прави от човек добър крал? — беше я попитал веднъж. — Доверието — бе отвърнала тя. — Добрият крал е този, който е спечелил доверието на хората си. И който го заслужава“.
Елънд се изправи.
— Благодаря ти, Тиндуил.
Тя го погледна смутено, после извърна очи към Сейзед. Той й кимна едва забележимо. И най-неочаквано се засмя.
— Хайде, Тиндуил. Да се връщаме към изследването. Негово величество има работа.
„Няма да стана отново такъв, какъвто бях — мислеше Елънд, докато крачеше забързано по коридора. — Няма да се измъчвам и да се тревожа. Тиндуил ме научи да не го правя, макар че така и не ме разбра“.
Върна се в покоите си. Влезе в кабинета и отиде право при гардероба. Дрехите, които му бе избрала Тиндуил — кралските дрехи — го очакваха вътре.
42.
Някои от вас вероятно са чували, че имам забележителна памет. Истина е, не е нужно да притежавам металоема на ферохимик, за да запомня цели страници от един прочит.
— Добре — рече Елънд и нарисува с въглен малко кръгче върху картата на града. — А какво ще кажеш за тук?
Демоа се почеса по брадичката.
— Грейнфийлд? Това е квартал на благородници, милорд.
— Беше — отвърна Елънд. — Там живееха всички братовчеди на Венчърови. Когато баща ми напусна града, повечето го последваха.
— Доколкото знам, сега тези къщи са заселени от скаа бежанци — каза Демоа.
— Преместете ги — заповяда Елънд.
— Да ги преместим ли, милорд? — възкликна Демоа. Стояха на просторната площадка за карети в Цитаделата Венчър. Около тях сновяха войници. Повечето не носеха униформи, защото не се числяха към градския гарнизон. Елънд вече не беше крал, но въпреки това се бяха отзовали на молбата му.
Това все пак значеше нещо.
— Трябва да преместим скаа от онези къщи — обясни Елънд. — Те са с дебели каменни стени и множество малки стаи. Трудно се отопляват, нужна е печка или огнище за всяка стая. Жилищата на скаа може да изглеждат ужасни, но помещенията там са големи и във всяка стая има голяма печка.
Демоа бавно кимна.
— Лорд Владетеля не би позволил работниците му да замръзнат — рече Елънд. — Жилищата на скаа са най-добрият начин да настаниш възможно повече хора и да ги издържаш с ограничени ресурси.
— Разбирам, милорд.
— Но действайте внимателно, Демоа — рече Елънд. — Моята лична гвардия — подсилена с доброволци от армията — вече няма официална власт в града. Ако някое семейство настоява да остане в благородническа къща, не го гонете. Само се постарайте всички да разберат, че има и алтернатива на замръзването.
Демоа кимна и тръгна да даде нареждания. В същото време пристигна вестоносец и Елънд му махна да дойде да докладва.
— Ако не се лъжа, си от съгледваческата група?
Мъжът кимна и се поклони. Не носеше униформа — не беше войник, нито принадлежеше към охраната на Елънд. Беше съвсем млад, с квадратна брадичка, гола глава и честна усмивка.