20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
— Целия си живот прекарах по широките пътища.
— Нищо ли не може да ви задържи в Париж?
— Нищо освен висша заповед.
— Добре. Ето ви едно писмо, което трябва да се занеСе на адреса.
— На адреса, ваше високопреосвещенство? Но на него няма никакъв адрес.
Действително обратната страна на писмото беше ненадписана.
— Това значи, че писмото е с два плика — каза Мазарини.
— Разбирам, трябва да скъсам горния плик, щом пристигна на посоченото място.
— Чудесно! Вземете го и тръгнете. Вие имате един приятел, господин дю Валон, аз го обичам много. Вземете го със себе си.
„Дявол да го вземе! — помисли си д’Артанян. — Той знае, че чухме вчерашния му разговор, и иска да ни отдалечи от Париж.“
— Колебаете ли се? — попита Мазарини.
— Не, ваше високопреосвещенство, тръгвам веднага. Само бих желал едно нещо …
— Какво? Кажете!
— Да отиде ваше високопреосвещенство у кралицата.
— Кога?
— Още сега.
— Защо?
— За да й кажете само тия думи: „Изпращам господин д’Артанян някъде и го карам да тръгне веднага“.
— Виждате ли, вие сте били у кралицата! — каза Мазарини.
— Имах честта да кажа на ваше високопреосвещенство, че тук може би има някакво недоразумение.
— Какво значи това? — попита Мазарини.
— Смея ли да повторя молбата си на ваше високопреосвещенство?
— Добре, отивам. Почакайте ме тук.
Мазарини прегледа внимателно дали не е забравен някой ключ по долапите и излезе.
Минаха десет минути. Д’Артанян се опитваше с всички сили да прочете през горния плик надписа на вътрешния, но напразно.
Мазарини се върна бледен и силно загрижен; той седна край писмената си маса. Д’Артанян почна да го разглежда, както току-що беше разглеждал писмото; но обвивката на лицето му бе почти също тъй непроницаема, както пликът на писмото.
„Ехе! — помисли си гасконецът. — Той като че ли се сърди. Дали не на мене? Мисли. Дали не се готви да Ме изпрати в Бастилията? Но по-полека, ваше високопреосвещенство! При първата дума за затвор аз ще ви удуша и ще стана фрондьор. Ще ме понесат триумфално като господин Брусел и Атос ще ме провъзгласи за френски Брут1. Това би било забавно.“
Пред живото въображение на гасконеца се представиха всички облаги, които той можеше да извлече от такова положение.
Но Мазарини не даде никаква заповед от тоя род, а напротив, почна да се подмазва пред д’Артанян.
— Имахте право, мили господин д’Артанян, вие още не можете да тръгнете.
— А! — рече д’Артанян.
— Върнете ми писмото, моля ви се.
Д’Артанян се подчини. Мазарини провери дали печатът е цял.
— Довечера ще имам нужда от вас — каза той. — Върнете се след два часа.
— Ваше високопреосвещенство, след два часа имам среща, на която не мога да не се явя.
— Не се безпокойте, една и съща среща е.
„Добре — помисли си д’Артанян, — така и подозирах!“
— Значи върнете се в пет часа и доведете със себе си милия господин дю Валон; само оставете го в чакалнята: искам да приказвам с вас насаме.
Д’Артанян се поклони.
Докато се покланяше, той си мислеше:
„Двамата една и съща заповед, двамата в един и същи час, двамата в Пале Роял; досещам се. О, ето една тайна за която господин дьо Гонди би заплатил сто хиляди ливри!“
— Вие мислите нещо! — неспокойно каза Мазарини.
— Да, питам се дали трябва да бъдем въоръжени Или не.
——
един от убийците на Юлии Цезар, който мечтаел за затвърдяването на републиканския строй, разклатен при политическите смутове през I в. преди н. е. — Б. пр.
— Въоръжени от главата до краката — отговори Мазарини.
— Добре, ваше високопреосвещенство, ще бъдем. Д’Артанян се поклони, излезе и побърза да съобщи
на приятеля си ласкателните обещания на Мазарини, които страшно много зарадваха Портос.
XXIII. БЯГСТВОТО
Въпреки признаците на вълнение в града Пале Роял представяше най-весела гледка, когато д’Артанян отиде там към пет часа вечерта. Това не беше чудно: кралицата върна Брусел и Бланменил на народа. Следователно тя нямаше наистина от какво да се страхува, защото народът нямаше какво повече да иска от нея. Неспокойствието й беше остатък от вълнението, което може да изчезне съвсем само след време, както вълнението в морето утихва само няколко дни след бурята.
В двореца имаше голям пир, повод на който беше завръщането на победителя при Ланс. Всички принцове и принцеси бяха поканени; каретите им изпълваха дворовете още от пладне. След обеда трябваше да има игра у кралицата.
Тоя ден Ана Австрийска пленяваше всички с грацията и ума си; никога не я бяха виждали в по-весело настроение. Цъфналото отмъщение святкаше в очите й и гореше на устните й.