20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
Кралицата влезе.
— Вие сте, господин д’Артанян — каза тя, като впери в офицера поглед, пълен с нежна меланхолия, — вие сте и аз ви познавам добре. Погледнете ме и вие, аз съм кралицата. Познавате ли ме?
— Не, всемилостива господарке — отговори д’Артанян.
— Но нима не помните вече — продължи Ана Австрийска с тоя омаен тон, който умееше да придава на гласа си, когато поискаше, — че едно време кралицата имаше нужда от млад кавалер, храбър и предан, че тя го намери и макар че тоя кавалер се смята за забравен, тя му отдели място в дъното на сърцето си?
— Не, всемилостива господарке, не зная това — отговори мускетарят.
— Толкова по-зле, господине — рече Ана Австрийска, — толкова по-зле, поне за кралицата, защото днес кралицата има нужда от същата храброст и същата преданост.
— Как — възрази д’Артанян, — кралицата е заобиколена от толкова предани слуги, от толкова мъдри съветници, от толкова големи хора по заслуги и положение… й Удостоява с вниманието си един прост войник! .
Ана разбра тоя скрит укор, който повече я трогна, отколкото я разсърди. Толкова самопожертвувателност и безкористие от страна на гасконския благородник я бяха
карали много пъти да се чувствува унизена, той я победи Във великодушието.
— Всичко, което ми казвате за заобикалящите ме, е
вярно може би, господин д’Артанян — каза кралицата, но аз имам доверие само във вас. Зная, че вие служите на господин кардинала, до бъдете и мой служител и аз ще се погрижа за вашето благосъстояние. Кажете, бихте ли направили днес за мене онова, което направихте едно време за кралицата и благородникът, когото не познавате?
— Ще направя всичко, което заповяда ваше @величес во — отговори д’Артанян.
Кралицата помисли около минута и като видя сдържаността на мускетаря, запита:
— Вие обичате може би почивката?
— Не зная, всемилостива господарке, защото никога не съм почивал.
— Имате ли приятели?
— Имах трима: двамата напуснаха Париж и не зная къде отидоха. Остана само единият, но той е един от онези, които познаваха, струва ми се, кавалера, за когото ваше величество благоволи да ми говори.
— Добре — каза кралицата, — вие и вашият приятел се равнявате на цяла армия.
— Какво трябва да направя, всемилостива господарке?
— Елате пак в пет часа и ще ви кажа; обаче, господине, не говорете абсолютно на никого за срещата, която ви определям.
— Няма да говоря, всемилостива господарке.
— Закълнете се в разпятието.
— Всемилостива господарке, аз не съм изменял никога на думата си; като кажа няма, няма.
Кралицата остана учудена от тоя език, какъвто не беше чувала от устата на придворните си; но тя сметна, че това е добро предзнаменование за усърдието, което д’АртаняН Ще вложи при изпълнението на плана й. Това беше една от хитростите на гасконеца: понякога той криеше голямата си проницателност под привидно честна грубост.
— Кралицата няма ли да ми заповяда нещо друго?
попита той.
— Не, господине — отговори Ана Австрийска, — свободен сте до определения час. Д’Артанян се поклони и излезе. „Дявол да го вземе! — помисли си той, когато прекрачваше прага. — Изглежда, че тук имат голяма нужда от мене.“ .
После, тъй като половиният час беше изтекъл, той мина през галерията и почука на вратата на кардинала.
Бернуен го въведе.
— На ваше разположение съм, ваше високопреосвещенство — каза д’Артанян.
Според навика си той хвърли бърз поглед около себе си и забеляза, че пред Мазарини се намира запечатано писмо. Но то беше поставено с адреса надолу, така че не можеше да се види до кого се изпраща.
— Вие идвате от кралицата? — попита Мазарини, като гледаше втренчено д’Артанян.
— Аз, ваше високопреосвещенство? Кой ви каза това?
— Никой; но го зная.
— Крайно съжалявам, но трябва да кажа на ваше високопреосвещенство, че се лъже — безсрамно отговори гасконецът, верен на обещанието, което току-що даде на Ана Австрийска.
— Аз сам отворих чакалнята и видях, че идвате от края на галерията.
— Защото ме въведоха през тайната стълба.
— Как така?
— Не зная; навярно някакво недоразумение. Мазарини знаеше, че мъчно може да накара д’Артанян да каже онова, което иска да скрие, ето защо той се отказа от опита да открие сега тайната на гасконеца.
— Да поговорим за моите работи — каза кардиналът. — Щом не искате да ми кажете нищо за вашите.
Д’Артанян се поклони.
— Обичате ли да пътувате? — продължи кардиналът.,